„За голямо съжаление, статистиката е такава, каквато е в цяла Европа. Трябва да бъдем обективни обаче да я използваме , за да прогнозираме, анализираме и вземем най-правилните решения. В този смисъл всички възможности за диагностика, включително и антигенните тестове, са добра възможност да се ориентираме към всички огнища на заразата и да предприемем адекватните мерки за ограничаването й". Това заяви д-р Андрей Кехайов – президент на Югоизточноевропейски медицински форум.
По думите му, няма нищо по-добро от това да има такъв обективен критерий, какъвто могат да бъдат антигенните тестове, които сега се лансират. Като аргумент той посочи, че редица кметове, които са си направили такива тестове в малки центрове, са успели да се ориентират за разпространението на заразата и са взели допълнителни превантивни мерки.
„Дори би трябвало да се потърси възможност от здравните власти за още по-сериозно оптимизиране на средствата за антигенните тестове. Заедно с PCR-тестовете, те ще бъдат решаващи за статистиката“.
За управление на този процес е необходима ясна национална и регионална визия. Действията на областния управител на Пловдив са адекватни, подчерта д-р Кехайов.
България разполага с достатъчна материална база, която може да бъде адаптирана към възможностите за лечение. Решаващ обаче се оказва дефицитът на медицинските лица. Ето защо трябва да бъдат предприети бързи стъпки за задържане на младите медицински кадри след завършването им в страната ни.
Налице е тенденция за намаляване с 20% на числото на завършващите лекари.
Лекарите в инфекциозните отделения са и над 70 години.
„Лекарят е лекар до края на живота си. Но ако ние не прогнозираме и не правим правилна политика в този момент да задържим и върнем и онези лекари, които днес работят за други страни, които сега са около 5-6 хиляди, проблемът няма да бъде решен. За това трябва да търсим всякакви резерви“, заяви д-р Кехайов.
Той бе категоричен, че независимо, че страните имат различни ресурси, политикат на всички тях по отношение на проблемите на здравната система, трябва да бъде в една посока“.
Цялото интервю чуйте от звуковия файл:
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно