„Починалите хора, недостигащите линейки, унизените от чакане часове и дни наред, за да се доберат до болници – всичко това е повече от достоен повод Прокуратурата да провери какво точно се случва. Само преди 6 месеца се наложи затваряне на държавата при 20-ина заболели на ден с аргумент „Трябва да направим това, трябва драстично да ограничим ваши права и свободи, за да бъдем подготвени“, защото това беше абсолютно непознато бедствие. На фона на лошия опит на държави като Китай, Италия, Испания, тези действия изглеждаха разумни, добронамерени и целенасочени, за да бъдат готови лекарите, легловата база и медицинската апаратура при прогнозираното застудяване и новия пик на заразата, за да минимизираме вредните последствия“. Това заяви адвокат Михаил Екимджиев.
По думите му обаче, вместо това да стане факт, Правителството е започнало да харчи милиарди не за опазване на човешкия живот, а за договаряне на изтребители, бойни кораби, скъпоструващи високопроходими джипове, раздаване на плажове, променяне на закони така, че да може да се застроява Черноморското крайбрежие, вместо да бъдат купувани медицинска техника за болниците, линейки и да бъде осигурена легловата база в болниците. Прокуратурата е длъжна да провери какво стои зад всеки смъртен случай, когато той е резултат от безхаберие и липса на логистични мерки на най.високо ниво за осигуряване на здравеопазването.
Екимджиев подчерта, че в съответствие с правните стандарти на Европейския съд по правата на човека, когато едно бедствие, независимо какво е то, е предвидимо и властите не са предприели необходимите разумни и достъпни бюджетнопостижими мерки, държавата трябва да отговаря и нейните действия и бездействия трябва да бъдат разследвани от Прокуратурата, а независимата съдебна система да осигури адекватно обезщетение на жертвите.
За Стара Европа, която вече е била обект на атаки, както и за Азия, като обект на епидемии и вируси, обществата са успели да се сблъскат с необходимостта временно и целенасочено да бъдат ограничавани някои техни права и свободи с цел да бъде минимизиран риска за живота на хората.
„Като демократично общество и цивилизовани хора обаче, ние трябва да имаме готовност сами да си наложим самоограничения, за да запазим своя живот и живота на близките си, след като при това управление друго не ни остава. Ако разчитаме на държавата, удавянето изглежда близко и неизбежно“, подчерта Екимджиев.
Той бе категоричен, че висшият пилотаж и правото, и в политиката е в намирането на разумния баланс между защитими ценности, между конкуриращи се права на различни социални групи. Държавата тук се е провалила тотално в търсенето на лесни решения без необходимия за прилагането им етичен и юридически анализ.
Чуйте повече от звуковия файл:
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Въможен ли е бюджет за 2025 година с дефицит до 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), без увеличаване на данъци, без въвеждане на нови и без намаляване на разходите, свързани с важни инвестиционни, структуроопределящи проекти, каквато заявка даде Министерство на финансите. Според икономиста Кольо Парамов страната в момента се намира в "режим на..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно