Хората приемат мерките срещу К-19, но са раздвоени и объркани

Нововъведените мерки срещу коронавируса в България се ползват по-скоро с подкрепа. Мнозинството в тяхна полза не е голямо, но все пак е налице - 56 на сто ги подкрепят, 42 процента - не, а има и малко колебаещи се.

В предаването "Ден след ден" социологът Първан Симеонов коментира, че това се дължи на боязън пред заразата. Обществото плавно и само дозря до идеята за по- твърди мерки. През лятото одобрението беше значително по- ниско, но нарастването на случаите явно е наклонило везните. 

"Поне по отношение на масовото съзнание мерките са навременни", каза социологът. 

Според данните близо две трети от запитаните се съгласяват, че кризата с COVID-19 на практика е объркала живота им. 34 на сто не смятат така, а има и малко, които се затрудняват да определят. 21 процента от запитаните казват, че имат познати или близки, които в резултат на кризата с COVID-19 имат психически проблеми. 

Голяма е и неяснотата кога да се очаква краят на кризата. При директен въпрос за очакванията в тази посока, най-голям дял (32 на сто) избират опцията "повече от една година". Надеждата на 25 процента е, че кризата ще отшуми до пролетта, 16 на сто посочват "до лятото", 3 процента - през есента, а 9 на сто - в края на 2021 г. Останалите признават, че не могат да определят. Това е сериозно отрезвяване спрямо началото на лятото, когато около 60 на сто вярваха, че ще има нормализация до края на годината, припомнят от "Галъп". 

Обществото на половина се доверява ва Мангъров и на Мутафчийски. Според данните и сега две равни половини (при известен дял колебаещи се) приемат или отхвърлят философията, олицетворена от доц. Мангъров. Дяловете на одобрение за алтернативната гледна точка никак не са малки, те показват, ако не разделено, то поне сериозно объркано общество, отбелязват от "Галъп".
Те посочват, че за философията, символизирана от проф. Мутафчийски, все пак одобрението продължава да е малко по-добро - пет към три, с известен дял колебаещи се.

Според анализаторите това вероятно се дължи и на факта, че, например, последните мерки бяха обявени изцяло от щаба, а не толкова от политици. По традиция, оценките за професионалистите са по-високи от оценките за политиците в кризата, на този фон, министърът на здравеопазването се ползва и с позитива, че е лекар, и се приема и като професионално лице, обясняват от "Галъп".

Неизвестността прави така, че мненията да са разделени и по темата за ваксините: на въпрос "Бихте ли се ваксинирали срещу COVID-19, когато има одобрена ваксина?", с "да" отговарят 43 на сто, а 48 на сто - "не". Останалите се колебаят. Тук обаче не бива да се избързва с изводите - на фона на обичайно ваксиниращите се у нас няколко процента, делът от 43 на сто принципна готовност не е малък, отбелязват анализаторите.