Да, Ръдърфорд е британец по произход, прави основните си открития в Англия, умира там и е погребан до сър Исак Нютон в абатството Уестминстър. Но е роден и отраснал в Нова Зеландия, където полага и здравия фундамент за научните си постижения. В Европа Ръдърфорд е „бащата на ядрената епоха“. Американски образователен сайт го нарича „Одисей на науката“. А след внезапната му смърт през 1937, „Ню Йорк таймс“ пише: „Дадено е на малцина да постигнат безсмъртие и олимпийски ранг, докато са живи. Лорд Ръдърфорд постигна и двете. В поколението, което стана свидетел на една от най-големите революции в историята на науката, той беше признат за водещия изследовател на необятната, безкрайно сложна вселена на атома, вселена, в която Ръдърфорд проникна първи“.
В живота си той прави не едно, а много открития, плюс че 13 от учениците му имат Нобел за физика. Самият Ърнест Ръдърфорд е физик до мозъка на костите си, казва, че има една наука – физика, а всичко друго е събиране на пощенски марки. Но за конфуз, през 1908 получава Нобел за химия. Тя се дава „за неговите изследвания върху разпадането на елементите и химията на радиоактивните вещества“. „Да, аз разбрах как елементите се трансформират от един в друг, но най-голямата и внезапна трансформация в живота ми беше тази от физик в химик“ – шегува се Ръдърфорд. Какво друго му остава. А иначе съвсем не шеговити са трите фундаментални открития, заради които името му става символ на упорито извървян научен път, който опира в небесата.
Той разбива останалия от древните гърци предразсъдък, че атомите са най-малките и неделими частици на веществото, като обяснява объркващия проблем с радиоактивността или спонтанният атомен разпад; определя структурата на атома, позната и днес като „планетарен модел“, при който имаме тежко ядро в центъра и леки частици, които обикалят наоколо; като използва наученото за атомния разпад, трансформира азота в кислород и постигна вековната мечта на алхимиците за превръщане на един елемент в друг. С други думи – Ърнест Ръдърфорд взе атома от ръцете на Бога и го сложи в ръцете на човека, за да му носи той полза и да улеснява живота му.
Джеймс Ръдърфорд е шотландец, Марта – англичанка. Те попадат в Нова Зеландия като деца, а после сами имат 12 деца. Той е полуграмотен производител на лен, тя - образована учителка, но дават високо образование за децата, въпреки финансовите трудности.
Ърнест се ражда през 1871 и прекарва детството си сред трудните чудеса на голямата ферма – дои крави, събира дърва, носи вода. Но в петък има свободен ден - плува в потока, гледа птиците и измисля как да изкара пари, за да си купи материали за катапулт или хвърчило. На 10 от първата си истинска научна книга научава да изчисли къде е паднала светкавица, с което изумява родителите си. Още повече ги изумява, когато с подръчни материали прави миниатюрно оръдие, което на всичкото отгоре гръмва. И няма пострадали. Ърнест печели стипендия за колежа Нелсън, а след три години – и за Университета Кентърбъри в Кристчърч. Там играе ръгби, членува в студентски общности, освен математика и физика, учи латински и френски. Тогава измисля разни устройства и се залюбва с Мери Нютон, която се връща да си вземе през 1900, като млад професор в Канада.
През 1895 Ръдърфорд получава трета стипендия, вече изследователска и отива при Дж. Дж. Томпсън в лабораторията Кавендиш в Кеймбридж. Той е първият „извънземен“ - студенти, които не са завършили в Кеймбридж, но получават правото да работят там. Ръдърфорд си навлича известна ревност от страна на местните, но с представителната си външност, сините си очи, басов глас и добри социални умения, а най-вече - с уменията се да прави евтини, но умни експерименти, привлича хората. Томпсън го цени високо и го урежда за професор по физика в канадския университет „МакГил“, известен с добра експериментална база. Там Ръдърфорд стои 9 години, през които разбира, че при своя полуразпад тежките елементи излъчват различни частици - Алфа и Бета и развива теория за трансформацията на елементите, която публикува в книгата си от 1903 „Закон за радиоактивните промени“. Това огромно постижение обръща погледа на научния свят към 32-годишния учен. Скоро обаче професор Шустър от университета в Манчестър получава голямо наследство и казва на шефовете, че ще се оттегли, но ако го наследи Ръдърфорд. Той се съгласява.
В Манчестър Ръдърфорд прави експеримент, при който се бомбардира златно фолио с алфа частици. Резултатът е потресаващ – някои частици отскачат в невъзможни траектории, а част от тях се връщат буквално обратно. „Това е като да изстреляш снаряд срещу парче хартия, а той да отскочи назад“ – казва Ръдърфорд. А после дава единственото възможно обяснение – че алфа частиците срещат нещо много силно в атома, което може да е само плътно ядро, разположено в средата, около която обикалят само електрони.
Този модел на Ръдърфорд, особено след като ученикът му Нилс Бор развива идеята за стабилността на електронните орбити и условията, при които става преход, замества модела на Томпсън, наречен „Сливов пудинг“. През 1914 Ръдърфорд става рицар на Британската империя, през ПСВ разработва сонара за откриване на немските подводници, а през 1919 е поканен за шеф на Кавендишката лаборатория, където замества учителя си Томпсън. Той прави и третото си голямо откритие - изкуствено предизвикана ядрена реакция в стабилен елемент.
Под ръководството на Ръдърфорд научната и изобретателската дейност в Кавендиш процъфтяват и никой не може да повярва, когато през 1937, едва на 66, смъртта отнася този необикновен мъж чрез някаква си херния. Толкова е нелепо, че човек спокойно може да си каже - поне да беше умрял от любимата си радиация, която изследва цял живот.
Какво се крие зад спектакъла „Балерината, която запали оперетата“ разказа в програма "Точно днес" актрисата Албена Колева, която е в главната роля. Според нея това е история за страст, жертви и фанатична отдаденост на изкуството. Спектакълът трябваше тази вечер да се играе на сцената на лятно кино "Орфей", но поради очакваното дъжновно време..
Австралийският музикант, артист, композитор, поет и писател Ник Кейв идва за своя първи концерт в България. Две поредни вечери – днес и утре, той ще изнесе концерти на сцената на Античния театър в Пловдив заедно с китариста на "Рейдиохед" Колин Груийнууд. Ник Кейв, чието пълно име е Никълас Едуард Кейв, е една от движещите фигури в алтернативния рок..
Традиционните Димчови дни се провеждат всяка година в Копривщица през месец август. На 16 август в „тихия двор с белоцветните вишни“ се проведе Дебеляновата поетична вечер. На нея бе обявен и новият лауреат на Националната награда “Димчо Дебелянов“ 2025 – Камелия Кондова. Камелия Кондова е една от най-ярките съвременни български поетеси, отдавна..
Починал е големият пловдивски художник Минчо Панайотов . Това съобщи в социалните мрежи бившата председателка на Дружеството на пловдивските художници Снежана Фурнаджиева. "Напусна ни любим човек, приятел и талантлив художник. Съболезнования на семейството му! Мир и светлина на душата му!", написа тя. Минчо Панайотов е роден на 13 ноември..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 16.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Николай Лилиев. Ридаят скръбни ветрове. Избрани творби. 224 стр., 4А, Български писател, 2025. Антология на сирийския разказ. 240 стр., ,4А, УИ „Св. К. Охридски“, 2025. Фредерик Бгбеде. Един..