„Туризмът е поставен в неопределеност, няма решение за близкото бъдеще. Има и променливост в решенията, които стават в същия ден. Това пречи за подготовка и зареждане на заведения, поемане на ангажименти от хотелиери и ресторантьори. Категоризацията на хотелите върви заедно с ресторантите, това недоразумение трябва да се оправи. Не може да се работи в нарушение, а персоналът да не получат пари като компенсации“.
Реалистично ли е, Националният борд по туризъм да поиска финансовата помощ от държавата към засегнатите в бранша, да бъде 30% за периода на затваряне от предходната година?
Според г-н Драганов, това е реалистично, защото сега сме върха на сезона. Става въпрос за икономическо оцеляване. Много хора останаха без работа и заплащане. Ходовете са, че: „Търсим контакт с правителството и моделираме полезни предложения. Искаме да създаден система за почивка. Така ще изравним държавният служител, който ходи на ведомствена почивна станция с другите работещи. Те могат да ползват хотелската база, чрез ваучери за почивка, които са аналогични на ваучерите за храна. Необходима е само промяна на Наредба №7 на МФ. Създаваме кооперации на екскурзоводи, планински водачи и ски учители, които да получат средства по линия на Закона на предприятия за социална и споделена икономика. Конфедерацията на българския туристически бизнес иска да вклучи редица професии, които не са в списъка, и не могат да получат обезщетение. Казвам, че трябва да открием и помогнем на тези хора“.
Румен Драганов обясни, че няма категория „фалит“ по българското законодателство. Има неплатежоспособност, и тогава кредиторите влизат в управление на дружеството. Фалити няма да има в този смисъл. Ще има претърпяване на големи икономически загуби. Собственик на туризма ще се окажат фирмите за чистота, тъй като такса битови отпадъци не е променена, а става дума за милиони, за различните общини.
Интервюто с доц. Румен Драганов, председател на Конфедерация на българския туристически бизнес е в звуковия файл.
В Световния ден на психичното здраве 10 октомври говорим открито за тревожността като ежедневие. И макар че 60 от всеки 100 българи имат психични проблеми, окуражаващо е, че бариерата на стигмата върху психичното здраве постепенно се вдига. Трамплинът бе COVID-кризата, след която бележат ръст депресиите, паническите разстройства, деменциите (и то..
Колко сериозна е кризата с публичните финанси? Възможно ли е отново да бъде прикрит рекордният бюджетен дефицит на страната ни? А рискът от дългова спирала? Предизвикателствата пред „Бюджет 2026“ – първата за България финансова рамка в евро коментира икономистът Димитър Чобанов от Института по икономики и политики в УНСС. Той посочи, че..
Събират средства за спешен ремонт на църквата „Свети Архангел Михаил“ в Дълго поле, която е на почти век. Покривът й от дълги години е компрометиран и има нужда от основен ремонт, за да се запазят стенописите и иконите. До момента са правени частични, козметични ремонти, обясни отец Янко. За целта са необходими 40 000 лева. Събрана е само..
Организацията за извънредните избори зда общински съветници в Пазарджик в неделя, 12 октомври, върви по график, каза за Радио Пловдив Стефан Димитров, председател на ОИК Пазарджик. Той съобщи, че има постъпили сигнали за нерегламентирано поставяне на агитационни материали и два сигнала за купуване на гласове, които са препратени към прокуратурата...
Липса на добиви заради сушата; източена вода от язовирите заради ВЕЦ-ове, които са собственост на политици и депутати; липса на пазари - това са само част от причините всички в сектора зърнопроизводство да сме пред фалит . Няма вода за напояване, тъй като през зимата, когато токът е скъп, водата се източва през частните ВЕЦ-ове,..