Той уточни, че ЕС предвижда 365 милиарда евро за сектор земеделие за следващия програмен период. Новата обща селскостпонска полтика беше приета от ЕП, но предстоят изчистване на детайлите в триалог със Съвета и Европейската комисия.
Средствата са фокусирани върху зелената политика на ЕС, подчерта Адемов. Те ще стимулират екологичното производство и запазването на биологичното разнообразие, производство тос по- малко пестициди и изкуствени торове. 30% от парите ще са по тези еко- схеми.
Финансовите потоци ще тръгнат след две години, а през този период ще важат старите правила, за да няма сътресения в сектора.
По отношение на българския пазар и традиции на производство Асим Адемов акцентира, че са необходими реформи към дигитализация и нови технологии, за да е конкурентно.
Той призна, че субсидиите у нас не са равни за всички държави.
Но добрата новина е, че в ЕП бяха защитени две идеи, важни за селскостопанските поизводители. Първото е приеманато на извънредния регламент "Ковид-19", с който се разреши 2% от "Програмата за развитите на селските райони" да бъдат пренасочени към фермерите. Става дума за около 100 милиона лева.
По негово предложение в европарламента е одобрено и оставането на преходната национална помощ и за следващия програмен период, именно защото новите страни членки имат по- малко финансиране, трябва да се върви към сближаване.
Трябва да свикнем с паричната реформа – приемането ни в еврозоната, с по-ниските номинали на разполагаемия доход. Това обаче не променя нещата. Това е доходът, който сме заработили. Икономистите не успяха да успокоят хората, да им създадат усещането, че по-добре е за в бъдеще доходите, реалната им оценка за труда, да се състезава..
" Всяка държава в ЕС сама трябва да определи размерът на екотаксите си за битовите уреди. Тази таксата е определена от държавата и е различна за различните видове продукти, като най-голяма е тя за електроуредите за битово потребление" – заяви в интервю за Радио Пловдив Димитър Белелиев – председател на Българската асоциация за електротехника..
Проблемът със застаряването на населението става все по-сериозен. Затова подобен тип разкрития за къщи, в които се настаняват стари хора и не са хосписи, а върху живеещите се издевателства, трябва да ни накара да направим спешни регулаторни промени. Тези изменения обаче би следвало да са смислени, за да доведат до по-добро и по-качествено..
Младите лекари и студентите по медицина, които организираха националните протести "Бъдеще в България", не са доволни от предложените промени на управляващите по повод исканията им за достойно заплащане, по-добри условия на труд и повече възможности за специализации. Това съобщи в програма "Точно днес" Василена Димитрова, студент по медицина в..
Въпреки че в Пловдивския регион има най-много лечебни заведения – 71, и тук не достига медицински персонал. Това съобщи в интервю за Радио Пловдив Татяна Славкова, главен секретар на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Тя обясни, че например медицинските сестри в болничната помощ в Пловдивска област са 3251, 606 в..