"Рестартирай Европа" - помощ за фермерите срещу Ковид-19

Ударът на ковид пандемията създаде проблеми, но не доведе до продоволствена криза, отбелязват и политици, и заети в земеделието.

Това разбира се, не отменя вниманието към сектора, за който в многогдишната финансова рамка на ЕС са предвидени 365 милиарда евро, каза евродепутатът Асим Адемов, който е член на Комисията по замеделие в ЕП. Той уточни, че фокусът на средствата е зелената политика, която цели да създаде по- екологично земеделие, щадящо околната среда, използващо по- малко пестициди, с по- чиста за хората продукция.

„Около 30% от средствата ще бъдат насочени именно в тези еко - схеми“, посочи Адемов.

Новите правила на общата селскстопанска политика ще влязат в сила през 2023 година, а до тогава ще действа преходен регламент. Асим Адемов съобщи, че достъпни за фермерите през тази и следващата година ще бъдат допълнителни 8 милиарда евро. Те са от Плана за възстановяване и ще са за развитие на селските райони.

Допълнителна помощ е извънредния регламент „Ковид 19“, който ще позволи 2% от неизползвения ресурс по Програмата за развитие на селските райони да се насочи именно за покриване на щети от пандемията. Сумата възлиза на 100 милиона лева.

В следващите 7 години ще продължи да действа и Преходната национална помощ. Това означава, че подпомагането ще продължи за животновъдите, които отглеждат крави, овце, говеда, кози, както и тютюнопроизводителите. ПО този начин ще се скъси дистанцията, породена от различното субсидиране на  фермерите в новите е стари страни – членки.

Според Красимир Кумчев, който е фермер и агроексперт от Пловдив, е важно механизмите за подпомагане да водят да увеличаване на родното производство.

Той се изказва критично за Националния стратегически план за следващия програмен период, в който по думите му в частта за земеделието няма ясна цел.  

Зелената икономика и иновациите са важни, отчита Кумчев, но дъпълва, че е необходимо от това да произтича конкретен резултат и това е ръстът на производителността. "Иначе 7 години ще се трошат по 2- 3 милиарда годишно, а накрая ще се окажем на същата позиция, ако не и още по – изоставащи", казва агроекспертът, който от години призовава за мерки, които да подобрят съотнешинето между внос и родно призводство, което момента е 80:20.