Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Демографска криза, образование и рестриктивни мерки в пандемията

| обновено на 05.02.21 в 10:35

Пандемията от COVID-19 промени Европа и света неимоверно бързо. Тя се отрази трайно върху начина, по който живеем и работим. Кризата настъпи в момент, когато Европа вече преминаваше през дълбоки демографски и обществени промени.

 

Европейската комисия представи зелена книга, с която да се постави началото на широк политически дебат относно предизвикателствата и възможностите, свързани с демографската динамика на европейското общество, конкретно  неговото застаряване.

Дубравка Шуица, заместник-председател на Комисията, отговарящ за демокрацията и демографията, заяви:

„Независимо от огромните предизвикателстава на сегашната пандемия, ние живеем по-здрави и по-продължително. Само по себе си, това е забележително постижение, казва тя.“

В доклада за въздействието на демографските промени на Еврокомисията от миналия юни се отбелязва, че  Кризата разкри много слабости в тази област и трябва да се преосмисли практически целият обществен живот през следващите десетилетия. Какви са социалните и психологически измерения на стресовата обстановка от последната година, най-вече сред младите хора и отражението на ограничтелните мерки – коментира психологът от Пловдивския университет, проф. Веселин Василев.  

„Негативна, тревожна можем да я наречем, демографска тенденция се наблюдава в цивилизования свят не отскоро, а доста отдавна. В страните, в които културното равнище, благосъстоянието на населението и прочие е по-ниско, се наблюдава изключително бурно демографско развитие.  За разлика от държавите, в които благосастъянието е на високо ниво, режимите са демократични и улесняват съществуването на хората, се наблюдава изключително ниско ниво на човешко възпроизводство.“

Какъв вододел се оказа тази Пандемия?

„Отдавна съм на мнение, че тази необуздана, либерална демократичност е наслоила у хората желанието да правиш абсолютно всичко каквото ти се поиска и всяка регулативна намеса да се приема едва ли е като непоносимо ограничение. Но все пак – мярката на цивилизованост е способността на хората да се съобразяват, не само със своите импулсивни желания, ами и със цивилизационните норми и други подобни неща. Пандемията открои някои проблеми, които обществото има, по-дълбоки отколкото ги виждахме в нормална обстановка, защото, очевидно няма готови решения“

Експертите посочват подрастващите, учениците  - малки и големи, като най-чувствителната група, повлияна от необичайната обстановка. Те се оказаха в най-стресова ситуация, с диаметрално променен достъп до образование. Разказва началникът на Регионалния Инспекторат по образованието в Пловдив – Иванка Киркова.

„Едва ли някой ще забрави тази ситуация, тази 2020-та година, когато трябваше в рамките на няколко дни да създадем организация  за преминаване на обучението в електронна среда. Тотална смяна не само на стила, а изобщо - на процеса, на всичко! И със страха – дали ще се справим и дали това е възможно изобщо.  Оказа се, че да, че ние можем да го направим.“

Видяха ли образователните експерти промяна в поведението на учениците – малки и големи?

„Няма как да няма – различните ученици по различен начин възприемат и преживяват. От една страна, това са различни възрастови групи, а от друга – индивидуални харакерни черти. Някои от учениците разгърнаха своите способности. Когато питахме учениците какво ги подтиква да искат да се върнат в училище, те казаха – приятелите и госпожата!  Така че, няма как социалните контакти да бъдат забравени и загърбени. Със сигурност ситуацията ще бъде преодоляна, вярвам в това!“


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Управляващите ще останат стабилни поне до пролетта

Динамична политическа седмица с пети вот на недоверие срещу правителството на Росен Желязков, който ще влезе за гласуване в пленарната зала след броени дни. Той е по тема правосъдие и вътрешен ред. Вносители са ПП-ДБ, МЕЧ и АПС. Подкрепа се очаква и от „Възраждане“ и „Величие“. Възможни ли са изненади и какви са сметките на народните..

публикувано на 16.09.25 в 10:59

Нужна е промяна в програмите по математика за 3-5 клас

Наши учени и математици от неформалната група "Математика за всички деца" настояват за промяна в учебното съдържание по математика за учениците от 3, 4 и 5 клас. Инициативата е подкрепа от 700 български учени и преподаватели, които внасят и предложение до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Сред мотивите на учените да поискат..

публикувано на 16.09.25 в 08:58

Формализмът в образованието трябва да се ограничи

На първо място стои проблемът с ограничаването на формализма във всяка една дейност – по конкретно в преподаването, ученето и контрола. Това заяви в интервю за предването „Точно днес“ на Радио Пловдив Иванка Киркова, началник на Регионалното управление на образованието в града. Тя подчерта, че това е сложен въпрос, но зависи от волята и..

публикувано на 15.09.25 в 10:29

Обновяването на пловдивските училища ще продължи

Пловдив посреща новата учебна година с нови амбиции за обновяване на учебната база, голяма част от която е в окаяно състояние, тъй като не е ремонтирана от години. Заместник-кметът по дигитализация, образование и европейски политики Владимир Темелков е категоричен, че ще се направи всичко възможно да се обнови около 97% от образователната..

публикувано на 15.09.25 в 10:03

Борислава Младенова: Готова съм за училище и за шестици

Борислава Емилова Младенова с нетърпение прекрачи прага на СУ „Кирил и Методий“. Защото предварително е посетила учебното заведение. И вече си е харесала стаята, а също и своите учителки. „Видях и се запознах с много нови деца. Беше забавно“, казва Борислава и споделя, че е очаквала първият учебен ден да е свързан по-скоро със забавления...

публикувано на 15.09.25 в 09:37