Най-новият проект на Аграрния университет в Пловдив е насочен към Европейски научни мрежи и получава финансиране от МОН, съобщи ректорът проф. Христина Янчева. Тя отбеляза, че тази седмица са били домакин на мащабен уебинар на Европейската комисия, посветен на изследванията на агро-хранителните системи. Целта е да се уточнят приоритите и възможностите на нашите университети пред Европейското научноизследователско пространство 2021-2027 г.
"В Пловдив ще се изгради добра инфраструктура и ще се подобри капацитета на учените в нови области със средства на ЕК", уточни проф. Янчева.
Заместник-ректорът проф. Владислав Попов съобщи, че започват работа с Тракийския университет и БАН по мащабния проект „Плантхелт“. Той е пряко насочен към състемно изследване на растителното здраве и ще усвоят предпроектно - 50 000 лева от Европейската комисия през тази година. Работи се съвместно и с УХТ - Пловдив по друг проект, който е от Националната научна програма: "Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот".
Предстои в Пловдив да се изгради централна лаборатория „Плантхелт“ с помощ на новата оперативна програма „Наука и иновации“ за 17 млн. лева. Ще се изследват културните видове, които се използват в селското стопанство и почвения микробиом.
Паралелно АУ с още три висши училища работят по Националната научна програма до 2022 година по темата здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот.
В Пловдив ще се обособи и регионален хъб (няколко живи лаборатории) за агро-хранителните системи, защото регионът е естественото място за подобна инициатива.
Презентацията наречена "Живи лаборатории: България като регионален хъб за взаимодействие между наука, индустрия и образование" е на проф. Попов, който е представител на България в постоянния комитет за аграрни науки в ЕК.
Работата на учените е в пряка връзка със Зелената сделка на ЕК, където се цели намаляване на химията в земеделието и увеличаване на площите за биологично земеделие в Европа до 25 %. В България едва 4 % от площите са заети от биоземеделие.
Мерки за подобряване на дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия. "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..
Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..
За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение. Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..
Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..
С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..