Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Рестартирай Европа: Развитие на кръговата икономика


Развитието на кръговата икономика е съществена част от европейската Зелена сделка. Повторното оползотворяване на продукти и отпадъци намалява разходите за производството на нови стоки, а освен това намалява и въглеродните емисии, които съпътстват производствения процес. Ползата е и в икономията на първични суровини. В България кръговата икономика има съществено развитие, макар и без мнозина да съзнават това, смята Боян Рашев ,експерт по устойчиво развитие и управление на природните ресурси:

Кръговата икономика, в България конкретно, се развива отдавна. България всъщност е един от най-големите рециклатори в Европа. Ако погледнете количествата пластмаса, стъкло, хартия и метали, които се рециклират в България, ще се убедите в това. Тук нямам предвид само количествата, които идват като отпадъци само вътре в страната. България всъщност внася много скрап и други отпадъци, които се рециклират тук. Тоест, ние всъщност сме център на кръговата икономика в Европа, така погледнато.

Освен това в България се внасят много дрехи втора ръка от западна Европа, пък и от Северна Америка. Тук те се сортират, част от тях се продават по веригите магазини втора ръка. Друга част се продават в страни като Бангладеш и Пакистан. Трета част се рециклира като текстил и четвърта част се оползотворява енергийно-тоест използва се в малки инсинератори в циментовите заводи например.

Тоест, България се развива много добре в тази насока и това до голяма степен се дължи на факта, че сме най-евтината страна в ЕС.

Освен металите, пластмасата и други материали, на рециклиране подлежи и водата. Това че тя е ценен ресурс и ще става все по-ценен, не подлежи на съмнение. Аграрният сектор в Европа е един от най-големите потребители на вода с дял от 36 на сто от общото годишно потребление на континента. Затова през 2020 година бе приет Регламент 741 на Европейската комисия и Европейския съвет, чрез който се създават минимални изисквания за повторната употреба на вода в земеделието. Доцент Стефан Шилев от Аграрния университет в Пловдив, е сред експертите, ангажирани с проект за повторно използване на пречистени отпадни води в земеделието:

На практика това означава, че водите, които се генерират от битовите пречиствателни станции за отпадни води, от хранително-вкусовата промишленост и които нямат приоритетни вещества като замърсители, трябва да се допречистят до едно качество, което е достатъчно добро и е показано в регламента като минимално изискване за качество. Впоследствие тези води могат да се използват за напояване.

Засега в България, по думите на Стефан Шилев, има само изолирани случаи, в които пречистена вода се използва за напояване в земеделието:

Има практически примери за това. Хората са достигнали до идеята да използват отново водата благодарение на своя опит и нюх. Те са наясно, че този ресурс няма нужда са се хвърля като се зауства след пречистване в реките, а може да се използва отново като се напояват розови насаждения, да кажем, или овощни градини и декоративни растения. Защото в крайна сметка заустването води до загуба на ресурс.

Регионът на Пловдив е сред 8-те целеви в Европа, където ще се работи по проекта за рециклиране на вода. В Гърция част от проекта е регионът на Солун, а в Испания-Андалусия. Там около 6 процента от водата, която влиза в пречиствателните станции, впоследствие се използва за поливане.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

"Добро утро, ден!" с режисьора Петър Одажиев

Режисьорът и университетски преподавател с богат изпълнителски и постановъчен опит в областта на сценичните и екранни изкуства Петър  Одажиев гостува в рубриката в седмицата от 18-ти до 23 ноември.  Той е завършил НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, София, специалност кино и ТВ режисура. Впоследствие завършва магистратура по арт мениджмънт в Ню Йорк...

обновено на 22.11.24 в 16:47
Георги Киряков

Политическият процес е блокирал заради "домовата книга"

Все повече започва да се утвърждава идеята, че  блокирането на политическия процес в България е заради т.н. "домова книга", това мнение изрази в програма "Ден след  ден" политологът Георги Киряков. Според него целта е да  не се възможност на хора различни, от лансирани от ГЕРБ и ДПС-Ново начало да бъдат министър-председатели.  Каква е..

публикувано на 22.11.24 в 16:15

Оставаме предпазливи оптимисти за сухопътния Шенген

Румъния и България могат напълно да се присъединят към европейското Шенгенското пространство с отворени граници от януари 2025 г., съобщи унгарският вътрешен министър Шандор Пинтер на неформалната среща на вътрешните министри България, Бумъния, Австрия и Унгария в Будапеща. Окончателното решение ще бъде взето през декември.  Юлиана Николова от Портал..

публикувано на 22.11.24 в 15:59

Лидерско лицемерие пречи на партиите да се разберат

 "При 20 години посетих лаборатория в Института по демографски изследвания "Макс Планк" в Германия, където работех. Там имаше много интересен  експеримент - понеже хората живеем стотина години, а те искаха трябва да се изследват моделите на живот, на смъртност, зависимостите статистически и математически, изследваха зелени еуглени. Мисля си, че ние тук..

публикувано на 22.11.24 в 11:22

Енергетиката ни е болна и ако не я оздравим, ще страдаме

България я чака неизбежен режим на тока тази зима заради недостиг на електроенергия, това предупредиха от Българския енергиен и минен форум. Те изпратиха декларация до всички политически партии в 51-то Народно събрание с призива да не се допусне политическата криза да прерастне в енергийна.  "Не ми се иска да се връщаме в 80-те години на ХХ век, но е..

обновено на 21.11.24 в 16:39