"Зад всяка картина стои история. Може да се напише цял роман". Това казва пловдивският бизнесмен Димитър Георгиев, когото местните свързват с културното меценатство под тепетата. С част от личната си колекция, събирана в продължение на 30 години, той отвори галерия, която ще действа като музей и ще носи неговото име.
В експозицията, с която започва да се пише историята на новата галерия, няма живи автори, с изключение на няколко скулптора. Тук могат да се видят не само картини на Златю Бояджиев, Димитър Гюдженов, Цанко Лавренов, Иван Милев, Борис Георгиев и Борис Михайлов, на ранния Христо Явашев и единственият бюст на Иван Вазов от скулпотора Андрей Николов, запазил подписа на патриарха на българската литература. А и творби на чужденци, свързали живота и изкуството си със следосвобожденска България.
"Парадоксално или не, те са част от течението "Родно изкуство" - разказва художничката и изкуствовед Вихра Григорова, като посочва Ян Мърквичка.
Именно на Григорова е идеята творбите в галерията да са подредени не по хронология, а според темите, вълнували създателите им. В залите, запазила духа на Възраждането с обзавеждането, дърворезбата и рисуваната коприна по таваните, има и не често срещаните портрети на майки, картини с военна тематика, скулптура и керамика, допълва арт мениджърът на галерията проф.д-р Емилия Константинова.
По думите й, роялът в централната зала, е от клас, непоръчван у нас от 40 години. Сега той очаква музикантите да оживят картините. А цялото пространство да се насити с разлчини културни събития, сред които и литературни четения.
А защо изборът за официалното отваряне на вратите на новата галерия с картини на старите български майстори на 3-ти март Димитър Георгиев отгаваря така: "За да ни е хубаво на душата. За да се чувстваме горди не само с нашия национален празник, а да издирваме, да реставрираме, да опазваме и да ги изложим. Да не ги крием по сейфовете и депата, а да ги направим достояние на хората, които обичат това изкуство".
Репортаж с още истории за картините в експозицията и духа на освобождението в тях може да чуете в звуковия файл.
В Клуб "Неделя" послучай 50-годишния юбилей на камерния женски хор към АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"- Пловдив разговаряхме с Елица Йорданова- представител на колектива, която ни разказа как се поддържа жива една музикална традиция и за ежегодните срещи на възпитаничките на маестро Киркор Четинян, хористките, които гордо се наричат "четинянки"...
„Снежната кралица”, „Малката кибритопродавачка”, „Дивите лебеди”, „Грозното патенце”, „Малката русалка”, „Новите дрехи на краля” – дори няма да питам дали познахте за кого ще говорим днес. Сигурен съм, всички знаете писателя Ханс Кристиан Андерсен, нещастният човек от щастливата Дания, който ни остави тези и още много шедьоври от света на приказките...
В предаването за книги на Радио Пловдив на 2 6 . 07. 202 5г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Оноре дьо Балзак. Изоставената жена. 86 стр., ок. 2А, Фама +, 2025. Борис Акунин. Лего. 336 стр., ок.5А, Еднорог, 2025. Уилки Колинс. Жълтата маска. 280 стр., ок. 4А, Плеяда, 2025...
Пловдив за 29-и път е домакин на Международния фолклорен фестивал, чиито участници шестват из Главната улица и изнасят концерти на сцената пред общината и на Античния театър при вход свободен. Тази година в програмата са включени 8 състава от 6 страни – Армения, Италия, Парагвай, Словакия, Украйна и България. По традиция домакини на фестивала..
Няма как да отречем, че хлапетата ни днес не ни дават шанс да изискваме от тях труд и упоритост. Лесното и бързото избират те като начин на живот. Но защо тогава не харесват живота си, боят се от него и ,уви, търсят изход отвъд хоризонта на съществуването. Поне така твърди в изследване Националния център за обществено здраве. В "Срещите"..