Расте декларираното желание за ваксиниране, коментират от "Галъп интернешънъл болкан" на базата на данни от изследвания, които показват картината към началото на всеки месец, последното от които е в периода 22 февруари -1 март сред 1008 души. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната.
Ако към началото на януари и към началото на февруари 27 на сто са искали ваксина срещу коронавирус, а 48 процента са били против, то сега 36 на сто декларират желание, а 41 процента са против, т.е. "ножицата" между искащи и неискащи се затваря в полза на желаещите ваксина. Спада и делът на колебаещите се - от 24 на сто преди до 20 на сто сега. 3 на сто отговарят, че са ваксинирани.
Демонстрираното през медии активизиране на ваксинирането - без значение от конкретните детайли - е дало известен резултат, разбира се, все още, той е далеч от оптимален, а и не са малко очевидните проблеми в процеса, коментират анализаторите. Те посочват, че не бива да се пропуска и наблюдението, че част от нежеланието за ваксиниране идва и от факта, че още преди месец можеше да се отчете, че поне 1.5 милиона пълнолетни българи вече се прекарали вируса - от общо не повече от 5.2 милиона трайно пребиваващи у нас пълнолетни. Сега броят на прекаралите вируса вече е осезаемо по-сериозен.
Най-силно искат ваксина най-възрастните, според данните.
Обществото у нас става все по-нетърпеливо за облекчаване на ограниченията. Вероятно, влияние оказва и фактът, че към момента на провеждане на изследването, говоренето от страна на властите бе по-скоро успокояващо, смятат от "Галъп". Заради това, мнозинство от българите се изказват принципно за все по-леки мерки. Към началото на март 55 на сто са принципно за по-леки мерки, а 32 на сто - за по-строги. Останалите се колебаят.
Данните, разбира се, съдържат и известен пожелателен компонент, уточняват анализаторите. Отношението към мерките зависи от цялостния фон с броя случаи в страната и говоренето около тях. Колкото повече са случаите, толкова по-боязливи са хората. Определящо е обаче и отношението на властта - когато тя говори успокояващо, това има видимо отражение, отбелязват от "Галъп". Изследователският опит от есента пък показа, че, с ескалацията на напрежението в болници и интензивни отделения, обществото самостоятелно стига до идеята за по-твърди мерки. Случаят в момента обаче явно не е точно такъв, или поне засега, допълват те.
Според анализаторите вероятно и заради либералния режим у нас, оценката за начина, по който България се справя с коронавируса, остава по-скоро благосклонна. 46 на сто казват, че страната ни се справя добре, а 42 процента - зле. Има и известен процент, които не могат да определят.
Благосклонното отношение към изпълнителната власт по отношение на коронавируса обаче не се пренася буквално върху нейния общополитически образ, отбелязват от "Галъп" и допълват, че когато мисли за политика и икономика, а не за вируса, българинът мисли доста критично към оперативната си власт. Тази критика, според анализаторите, отива най-вече към изпълнителната власт, докато президентът запазва досега ролята на контрапункт.
В края на един мандат и в една предизборна година е един от моментите, в които личното доверие в политическите фигури става важен фактор, особено важно за равносметките е да се отчете доверието в трите ключови позиции - президент, председател на Народното събрание, премиер, коментират изследователите.
Те отбелязват, че президентът Румен Радев вече няколко години остава с положителен личен рейтинг/ доверие минус недоверие/. Според "Галъп" от известно време насам, той е и единствената такава фигура у нас и практически всички други популярни политически фигури у нас са с минусов рейтинг. В момента рейтингът на Радев е +24. Идентично се движи и институционалният рейтинг на президентството.
Една от фигурите със сравнително добри показатели за доверие е Цвета Караянчева: 17 на сто. При нея недоверието е по-голямо от доверието (рейтинг от -51), но това е стандартната ситуация за български политик. Караянчева е всъщност с доверието на политик от "златната среда", ако се правят подреждания - в тях винаги начело са политици, които са "отгоре и отстрани" на всекидневния политически процес или имат "институционален бонус", а в дъното са най-отдавна познатите политици, обобщават анализаторите. Разбира се, буквалното класиране на личности според доверие и рейтинг не е удачен подход - пред различните длъжности стоят различни задачи с различна степен на риск от загуба на доверие, уточняват от "Галъп".
Една от фигурите с най-сериозно доверие в страната е Бойко Борисов: 23 на сто. Рейтингът е минусов (-41), но все пак Борисов завършва и третия си мандат като една от харесваните политически личности у нас. Това в голяма степен се дължи на сравнително твърдата подкрепа, която партия ГЕРБ разви в годините, коментират анализаторите. Според тях в немалка степен се дължи и на ситуационните "добавки" доверие, които Борисов получи в първия етап на коронавируса у нас. Тези добавки не са повишили доверието към политика Борисов, но със сигурност са помогнали то да не стигне до критични нива, след като през лятото спадна.
Нужно е винаги да се отбелязва, че доверието обикновено не е мерило за успеха на работата на даден политик, изтъкват от "Галъп", като поясняват, че обикновено тежките реформи, например, са свързани със загуба на лично доверие. Хората от по-малки политически сили, имат и по-ниско доверие. И традиционно, различните опоненти на дадена партия свидетелстват недоверие спрямо нейния лидер. Важно е да се напомня, че рейтингът (доверие минус недоверие) следва да се наблюдава с известна условност - доколкото еднакъв рейтинг могат да имат и фигури с висока разпознаваемост и фигури с почти никаква разпознаваемост. Важно е също да се напомня, че доверието не е равнозначно на електорална готовност, уточняват изследователите.
Доверието в Националния оперативен щаб за борба с коронавируса се движи заедно с вълните на вируса - когато страхът е висок, и упованието в Щаба е високо. През последния месец 46 на сто отговарят с "да" на въпроса дали имат доверие на Щаба, а 35 на сто казват "не".
Равносметката от последната година показва, че обобщеният образ на здравните власти у нас е по-скоро добър, може би - и защото те са възприемани като в известна степен отдалечени от политиката, коментират от "Галъп". Факт е обаче, че българите традиционно показват доверие и в "алтернативните" разкази по темата - както редица изследвания назад във времето показаха, отбелязват още анализаторите.
Президентът Румен Радев наложи вето върху разпоредби от приетите на 31-и юли промени в Закона за държавата собственост. В мотивите си държавният глава посочва, че приетите в последния момент промени отнемат установени в закона гаранции при осъществяване на определени разпоредителни сделки с имущество, поверено на държавата, и се улеснява продажбата..
Цените на храните и опитите с държавни магазини и държавно определени надценки да се държи пазарът под контрол коментира председателят на сдружението „За достъпна и качествена храна“ Андерй Велчев. По думите му от една страна е хубаво, че има видими усилия, но те не дават гаранция за промяна на нелоялните практики на пазара. Ден преди изтичането на..
"Съединението" на Венера и Юпитер на 11 и 12 август 2025 г. ще бъде едно от най-зрелищните астрономически явления за лятото, особено за любителите на небето, твърдят астрономи. Всъщност, обясни д-р Милен Минев от НАО "Рожен", това явление е обичайно и циклично и не е от особен интерес за учените, което не отменя любопитството за любителското око...
Днес е официалното откриване на 13-ият Национален събор на народното творчество в Копривщица. Това издание е юбилейно - навършват се 60 години от началото на инициативата. Съборът се провежда на всеки 5 години с изключение на прекъсването по време на Covid-пандемията. Откриването е в 11 ч. Патрон е министър-председателят Росен Желязков,..
Промените в закона за движение по пътищата целят индустриално събиране на глоби, а не превенция на пътния травматизъм. Това коментира Богдан Милчев от Института за пътна безопасност след като депутатите приеха изменения, свързани с шофьорите. Основно те са за по-високи глоби, за засичане на средна скорост и за уеднаквяване на наказанието при..