Започва Великият пост - седем седмици преди Великден

Великият пост припомня за четирийсетдневния пост на Исус Христос в пустинята, като  въвежда в Страстната седмица и в най-светлия християнски празник Възкресение Христово - Великден.

Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни /най-вече на тези от животински произход/ не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.

Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март.

Строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.

През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.

През втората седмица от Великия пост се чества Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. 

Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомни на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. 

Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. 

В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.

Съботата от шестата седмица /Лазаровден/ на Великия пост е посветена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.

Шестата неделя /Цветница или Връбница/ е посветена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Исус Христос.

Една карантина никога не продължава вечно

„Това е период от време, в който от най-ранна древност е определен за време, в което човек да се въздържа от себе си, за да посрещне един празник, който е в края на поста“, това заяви в интервю за Радио Пловдив по повод започващият от днес Великденски пост доцент Мариян Стоядинов, преподавател във Великотърновски университет „Свети Свети Кирил и Методий“.

Великденският пост е борба с егото на всеки един от нас.

„Ако годината е изпитание, този пост е концентрирано време, в което изпитанието трябва да бъде осмислено от лична гледна точка“, каза още доцент Стоядинов.

Той обясни още, че последната година, която мина под знака на пандемията от Covid-19, е една своеобразна четиридесетница.

„Това е време, в което се отказахме, за съжаление принудително, от нещата, с които сме свикнали. Разликата между карантината и поста е, че при поста ние се отказваме от нещата съзнателно. Тоест избираме да го направим, не сме принудени“, коментира още доцент Мариян Стоядинов и припомни, че всеки християнин трябва да осъзнава, че една карантина никога не продължава вечно.