Памет за поета Борис Роканов

Напусна ни поетът Борис Роканов. В последните 30 години той даде на Пловдив повече пъстрота и дързост в арт пространството. Освен в литературата Роканов смело навлизаше и в дебрите на други изкуства – все още се коментират неговите проекти „Роканов и Ангелушев“, „Борис Роканов в пловдивската лудница“, "Стих и четка" и редица изяви на този автор в сферата на изобразителното и на модерното изкуство.

По негова идея през 90-те той и няколко журналисти правят „Фани Хил – свръхроман“, който е механична компилация от няколко класически произведения, като е търсена смислова връзка между фрагментите и запазването на някакъв сюжет.

В началото на 90-те той и поетът Ани Илков печатат стихотворенията си на обикновена амбалажна хартия, като я късат и раздават с автограф на почитатели.

Като един истински артист той беше почитан и отричан едновременно. Наричаха го Поета-скитник, Пъстрата птица Роканов, поетически пройдоха, постекспресиониста Роканов, барда-вагабонт...

А самият той беше лишен от всякаква скромност, като позакателно за това е заглавието на една от стихосбирките му: „Великолепни стихотворения от Борис Роканов”.

Откъс от стихотворението на Борис Роканов

Великолепно стихотворение за достъпните възможности на мойта възраст, или цялата истина за моя страх от празниците

...

Почти заспал, почти сънуващ,

аз не зная вярната посока,

ето слънцето, ето и луната,

има празник – няма празник,

днес ще съм любезен, утре – по-такъв.

Само аз и дамите с метлите

мерим улиците и празнуваме –

аз със мисълта да купя лук и чесън,

те пък – празника да изметат.

Сериалите са ми съседи вече,

сапунени герои продават сирене в магазина

и по улиците сричат свойте монолози.

Пак за Коледа изпекох цяла пуйка.