„Очаквахме 8 души да бъдат обявени за издирване, засега Прокуратурата е решила да се спре върху 6“. Това обяви в интервю за Радио Пловдив журналистът от Белингкат Христо Грозев по повод съобщението на Държавното обвинение от днес, че 4 взрива от последните 10 години във военни складове у нас, в които е имало продукция на фирма „Емко“, най -вероятно са били извършени от офицери на Главното разузнавателно управление на Русия и че при разследването е установено пребиваването на шестима руски граждани у нас около датите на взривовете и около базите за опитите за покушението на Емилиян Гебрев.
„Общо 8 души от същия отдел на Военното руско разузнаване са присъствали в България под прикритие в периода от януари до края на май 2015 г,. съвпадайки по време с периодите точно преди взривовете, а и с перидите на отравянето“ - коментира разследването на Белингкат Грозев.
Той, обаче, посочи, че от Прокуратурата днес са научили, че е имало пожар на 30 май 2015 г. в сградата, в която са се съхранявали веществените доказателства по два от пожарите през 2015 г. в складовете на ВМЗ Сопот. „И ние сме публикували данни по-ранно, че в същия ден от България излизат двама от агентите на ГРУ през Сърбия, така че това дава допълнителен щрих към това какво са правили тези двама души“.
Интересно, според Грозев, в информацията от Прокуратурата още е, че са намерени доказателства, че взривовете са станали с дистанционни детонатори. Това, по думите му, дава картина и за вривовете в Чехия през 2014 г.
На въпрос дали смята, че Специалните служби са имали информация по тези въпроси преди да започне по тях активността на Прокуратурата, Грозев отговори така: „По-скоро не. От една страна ми се ще да кажа, че се надявам, че те са по-компетентни от нас и да са я открили навремето. Но тогава защо са мълчали и нищо не са направили? А от друга страна – ако не са я открили – защо им плащаме?“
В изнесените от Прокуратурата данни журналистът вижда еднаквия почерк на 4 от взривовете от 2011-та до 2020 г. „Това е нова тема, която в следващите дни ще продължим да разследваме“ – посочи той.
Спред него, не може да се говори за конкретна атака срещу Гебрев. „Да, наистина, той е бил цел, но цялата цел на ГРУ, на правителството на Русия, е била българската, а и чешката военна индустрия, поради това, че са имали намерение да доставят оръжие на страни, които защитават своята териториална цялост от руска агресия“ – коментира Грозев.
За него остават отворени въпросите имали ли са българска логистична подкрепа тези шпиони.
Цялото интервю с Христо Грозев може да чуете в звуковия файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..