Почитаме светите равноапостолни царе Константин и Елена

На 21 май Православната църква почита паметта на Светите равноапостоли император Константин и неговата майка Елена. 

Българската традиция

В българската традиция празинкът носи християнски и езически елементи.

Царуването на Константин е свързано с налагането на християнството като официална религия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Според преданието майка му, царица Елена, отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. В негова чест новият столичен град е осветен и наречен Константинопол.

В народните обичаи

21 май е и празник на нестинарите. Уникалният обичай да се ходи върху огън е разпространен в Странджа планина. До средата на 20 век нестинарство е имало в доста селища около Малко Търново, но днес обичаят е запазен само в селата Българи и Сливарово. Вярва се, че по време на своя танц нестинарите могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им помагат да пророкуват и да лекуват болести.

На този ден именници са всички с имена Константин, Костадин, Костадинa, Динкo, Елена, Еленкo, Елен, Ели, Елица и Койчо.

На храмовия празник на черквата "Св. Св. Константин и Елена" в Стария Пловдив

Със звука на двете камбани от 13 метровата камбанария на черквата „Св. Св. Константин и Елена“ в Стария Пловдив започна тържествената литургия за деня на равноапостолните царе. Десетки хора дойодха още за началото й, въпреки че празникът, който почита светците, е в работен ден.

Някои от тях - защото носят името на един от светците, други - за да се помолят за здраве и добро. Празничната литургия тук се служи от храмовия свещеник отец Петър.

"В този храм служа вече 14 години години и една от големите радости в живота ми е раждането на моите близначки - те носят имената на Св. Св. Константин и Елена. Радостта за цялото  ми семейство е голяма. Но още повече се радвам, че служа на царе, които са прославили християнството и православието в целия свят. Ще призава миряните към мир и любов."   

През целия ден храмът ще продължи да се пълни с миряни, казват от черквата. Нейната история ни връща през 304 година, когато на същото място, където днес тя се издига, са били обезглавени заради вярата си първите жители на Тримонциум, приели християнството – Севериан и Мемнос. Проучванията на археолози и историци сочат, че около 30 години след смъртта им е издигнат храма върху самата крепостна стена на Акропола. 

Преди тях заради вярата си пострадали и 38–те Пловдивски мъченици. От 2001 година тук има тяхна икона и вторият храмов празник на черквата е на 21 август в тяхна чест. А върху позлатения иконостас иконата на светите царе Константин и Елена, чието име носи храмът и първия му празник е днес, е дело на прочутия възрожденски майстор Захари Зограф. Той е живял и творил в Пловдив 4 години, като тук е изписал и царските икони на Христос, Света Богородица и Йоан Кръстител.

Разрушавана и опожарявана няколко пъти, днешната черквата „Св. Св. Константин и Елена“ е издигната със средствата на един от най-известните ктитори през Възраждането под тепетата Вълчо Чалъков-Големия и на негови роднини. Тя е сред най-посещаваните пловдивски храмове и от местни хора, и от туристи. Дворът й е отрупан с цветя, а на празници, като днешния, пред каменния му зид те са чак до уличката към Хисар Капия. А хората, които идват по калдъръмените пътища към храма се  поздравяват с "Честит празник"!