Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Великите европейци - Марчело Мастрояни

Това е една от най-знаменитите сцени в света на киното - шведката Анита Егберт, нагазила като сирена във фонтана „Ди Треви“, вика Марчело, журналист, с когото карат романтична вечер. Героят Марчело е актьорът Марчело Мастрояни. Филмът е „Сладък живот“ на Фелини, премиерата е през 1960 и от италианско явление, Мастрояни се превръща в световно. 

Да, истинско явление е актьорът, който за 39 години снима 116 филма и стана жива легенда на европейското кино. Виторио де Сика го определя като „чудовище от умения“, а Фелини казва: „С него аз предпочитам да работя повече от всички други“. Но и много други го искат. В колекцията от режисьори на Мастрояни са още Висконти, Скола, Моничели, Антониони, Ризи, Ферери, Коменчини, Олтман, Мал, Полански, Ангелопулос, Михалков, Вендерс. Някои смятат, че успехите на Марчело Мастрояни се дължат на красивото му лице. Нищо по-погрешно. Тези титани на режисьорското кино нямаше и да го погледнат, ако опираше само до лице. 

Освен това, Мастрояни играе много различни роли и се превъплъщава в разнообразни герои - гаранция за талант с широк диапазон. Пък и той точно оценява себе си, като казва: „Много са ми смешни американците като започнат да страдат, че не могат да влязат в образ. Някои ходят да живеят в лудница, за да играят луд. В Италия вярваме, че колкото по-малко играеш, толкова по-добре“. На друго място пък казва, че просто излиза и играе, това е много забавно. А ето как Брад Дарек го описва в списание „Пийпъл“: „Критиците признават, че владее много стилове. Играл е сицилиански убиец на жени, пенсиониран Казанова, режисьор в творческа менопауза, депресиран хомосексуалист, дори бременен съпруг….Май няма твърди граници за талантите му“. 

И наистина няма - от Шекспир в театъра, до Чехов в киното, от роли в стил „макарони“, през трагедии на самотата и комедии на обстоятелствата, та до мюзикъли. Мастрояни търси различни роли, за да не потъне в едно амплоа, с което да се идентифицира завинаги. Само отказва американските бози, в които искат да го снимат - смята европейското кино за по-добро и знае цената на таланта си, така че не се съблазнява. И дори иронизира начина на работа в Холивуд: „Сутрин те взима лимузина, кара те в студиото, а там веднага ти слагат красива девойка на коленете. И наричат това работа? Я стига, бе!“

Марчело Мастрояни е роден през 1924 в Фонтана Лири, регион Лацио. Баща му има дърводелски цех, а майка му, според една версия, е еврейка от Източна Европа, преселена първо в Германия, а после в Италия – но няма доказателства за това. Семейството се мести в Торино, а после в Рим. Налага се, защото баща му отказва да се запише във фашистката партия и местните дучета го подгонват. 

Голямото приключение на Мастрояни в киното започва рано - още като невръстно хлапе е статист в няколко филма. Но учи архитектура и през 1943 завършва Държавният индустриален технически институт. Става чертожник на военни карти, но немците искат да прехвърлят екипа на работа в Германия и по пътя ги държат в лагер. Марчело бяга и до края на войната води полулегален живот в Рим. После се оглежда и вижда прелестната, непозната още на филмовия свят Силвана Мангано, с която има двегодишна връзка и учат в театрална школа. Дебютът му е 1948 във филма „Клетниците“, а Лукино Висконти, който го вижда и разпознава таланта, му дава големи театрални роли в пиеси на Шекспир и Тенеси Уйлямс. След още няколко филма, идва и Фелини, който вече го прави знаменит по света. Заради красивото лице, в началото на 60-те Мастрояни е считан за типаж на латино любовник. Той не иска да е такъв в киното и постоянно сменя характера на ролите си, но отрича да е такъв и в живота, дори признава: „За да си истински голям любовник, трябва да си много мощен сексуално, а аз не съм, дори на моменти просто се провалям“. 

От една страна, Марчело очаква жените да го завладяват, а не той тях, от друга, като типичен италианец, ги предпочита в по-слабата роля, нещо като кукли, за които нежно да се грижи. А провалите, които споменава, идват, щом попадне на жена по-силна и самостоятелна. През 1950 се жени за актрисата Флора Карабело, имат дъщеря, но се разделят през 1970, без да се развеждат. Твърди се, че раздялата е заради безкрайните му любовни истории, най-вече с актриси. Май само знаменитото му екранно партньорство със София Лорен не прераства и в сексуално. Иначе сред най-големите имена блестят Анук Еме, Клаудия Кардинале, Стефания Сандрели, Моника Вити, Фей Дънауей, Катрин Деньов. Връзката с Дънауей е три години, но тя го зарязва, защото той не иска да се разведе и да се ожени за нея, въпреки че, както признава по-късно, тя е голямата му любов. 

Скоро, докато снимат „Кучката“ на Марко Ферери, Мастрояни е завладян от партньорката си, Катрин Деньов. Те са заедно 4 години, снимат 5 филма и имат дъщеря, Киара. Но и с Катрин се разделят, а тя му казва, че е човек, който идва през вратата, но си тръгва през прозореца. Все пак, цяла живот Марчело е луд по дъщерите си. Е, има и други неща, които обича страстно – цигарите, от които пуши 80 – 100 на ден, добрата храна и доброто пиене в добра компания. „Харча всичко, което печеля – признава Мастрояни и добавя: - Правя го набързо, с наслада. Защото знам, че един ден ще удари полунощ и ще отбележи края. Искам да се насладя на всичко преди полунощ“. Да, неслучайно е сред най-известните прахосници в Италия – има 8 къщи, в които почти не живее, колекция от скъпи коли, които никога не кара, 37 костюма, които никога не облича. 

Въпреки усилията му да отдалечи максимално полунощ обаче, моментът идва през 1996, когато Марчело Мастрояни умира от рак на панкреаса. Погребан е на два пъти – първо в Париж, после в Рим. Освен с голямо траурно шествие, там е почетен и по друг начин – водата в култовия фонтан  „Ди Треви“ е спряна, а цялото съоръжение е драпирано в черно.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Яна Букова изследва живота с "Черно хайку"

"Черно хайку" се казва новата стихосбирка на Яна Букова и макар че звучи оксиморонно, това всъщност е една не толкова кратка поема за живота, която изследва "терора на тленността". По-внимателният читател, или по-скоро почитател на творчеството на Букова, ще каже, че това всъщност е продължение на пътеката, по която ни води предишната й стихосбирка..

публикувано на 19.12.24 в 07:09

Концерт на хор "Евмолпея" в Епископската базилика

Девически хор „Евмолпея“ ще изнесе концерт под надслов „Коледен блясък“ на сцената на Епископската базилика на Филипопол с диригент Алия Хансе. Той е част от Коледно-новогодишната програма на Община Пловдив в рамките на дванайстото издание на празниците „Светлина и надежда в Стария град“, организиран от Общински институт „Старинен Пловдив“...

обновено на 19.12.24 в 06:24

„Венецианска загадка“ в Камерна зала Пловдив

Премиера на пиесата „Венецианска загадка“ от Джузепе Берто представя Драматичен театър Пловдив в Камерна зала. Режисьор на спектакъла е проф. Здравко Митков, сценография и костюми – Петър Митев.  Участват актьорите Калин Врачански, Мария Сотирова, Павел Сапунджиев и Мина Каукова. Мъж и жена - бивши съпрузи, търсят път един към друг след..

публикувано на 19.12.24 в 06:23

Недялко Славов представя "Илюзионистът"

Новата книга „Илюзионистът” на един от най-успешните съвременни български автори Недялко Славов ще бъде представена тази вечер в Пловдив. Премиерата ще се състои в Литературния салон на читалище "Алеко Константинов". Литературната критика определя романа като многопластов, увличащ и  завладяващ.  Писателят и блогър Иван Стамболов казва за книгата:..

публикувано на 18.12.24 в 08:09

Изложба "Малък формат" откриват в галерията на ДПХ

Тази вечер от 18 часа е откриването на изложба "Малък формат", в галерия "ДПХ", на бул. "Цар Борис III Обединител" 153.  Изложбата е организирана около концептуалната рамка, работите да бъдат с размер до 30/30/30 см. Малкият формат може да бъде обхванат с поглед изцяло от близка дистанция. Той предполага приближаване, вглеждане. Въздейства..

публикувано на 17.12.24 в 16:37