„Санкциите, които бяха обявени от Американския държавен департамент, оказаха значително влияние върху българския политически живот, особено на фона на задаващите се предсрочни парламентарни избори. На този фон има няколко тенденции, които трябва да се отчетат.“ Това заяви Михаил Кръстев от Съвета по икономически и публични политики.
Кръстев назова като една от тенденциите факта, че българските партии не виждат нищо лошо в политическия живот и в институционалната реторика от страна на чуждестранните ни партньори. Подобно на докладите, които страната ни получава от ЕК, всички са печеливши и виждат в тази комуникация положителна за тях тенденция, насочена само срещу политическите опоненти.
„За това вина може да бъде потърсена и у американските власти, тъй като бяха загатнати корупционни схеми и политическо участие в тях, но без имена. Ако се представят тези имена, може би ще стигнем до повече яснота в ситуацията. Сега е метнат камък в нашето малко езерце, вълните се разпростират, но не заплашват нито едно от плаващите в езерцето корабчета на политическия хоризонт“.
По думите на Кръстев, най-явният шамар в съобщението за санкциите е шамарът срещу европейските ни партньори и ЕК. Той призова политиците трябва да поемат ангажимент да съсредоточат усилията си върху вътрешнополитическата ситуация и усилията за реформиране на съдебната система на място, а не да разчитат на външни фактори, независимо дали те са от ЕС или от САЩ.
Кръстев изрази предположение, че невъзможността на страната ни да изпрати план за възстановяване на икономиката, може да доведе до ограничаване на европейските парични потоци.
„Нито се прави опит за оптимизиране на разходите, нито се прави опит и за осигуряване на свежи пари по грантовите програми“, подчерта Кръстев.
По думите му, икономическата криза тепърва ще се развива. Тя много ще зависи от това, как ще се развие туристическият сезон, в който основно ще се разчита на вътрешното потребление. Няма как да избегнем кризата, но въпросът е как ще реагираме.
„Бизнесите трябва да бъдат подкрепени така, че българската икономика да успее да се оттласне от сегашното състояние. Това няма да стане с директни трансфери от бюджета. С тях може временно да се потуши пожарът, в резултат на Ковид-пандемията, но няма да може да се осигури икономически растеж.“
Интервюто чуйте от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...