Над 400 са сезонните работници от доспатското село Бръщен, които изкарват прехраната си във ферми във Великобритания.
Последните трима от селото заминават да се трудят по чуждите поля в неделя. Те вече имат и документално уреден статут там.
В годините на прехода сезонната работа в Англия е спасителен пояс за стотици семейства от селото, останали без препитание.
Повече от 10 години във ферми работят 30-годишният Ерким Джурелов и 39-годишният Атем Кичуков. Заради пандемията днес им предстоят изследвания.
В самата ферма има отделен кампус за пристигащи и карантинирани. Дори да си с отрицателен тест, 10 дни си в изолация, пояснява Джурелов.
Кичуков работи като шофьор. Джурелов бере ягоди и малини. „Доста часове се работи и се изкарват доста пари.“
Първите сезонни работници заминават още през месец януари, за да подготвят полето, а най-масово тръгват през април, пояснява кметът на Бръщен Кемал Бошнаков.
Зимата селото се пълни – стават около 900 души, сега са около 500. Има останали няколко магазинчета. Ликвидиран е основният поминък – тютюнът.
Атем Кичуков не крие плановете си да изведе и семейството си към Острова. Там му липсва „всичко“ от България, защото камъкът си тежи на мястото. „Всичко е шуро-баджанащина в нашата държава“, отбелязва обаче с огорчение той.
Ерким планира да живеят в България. „Бих се върнал. Тук съм се родил, тук съм израснал. Мислим да си купим апартамент в близкия град Гоце Делчев.“
Съпругата му Айше доскоро е била наравно с него в Англия, но сега остава с децата си тук и в очакване.
„Надяваме се тази година да е за последно вече. В България има къде да работиш, стига да имаш желание.“
Село Бръщен е едно от многото родопски села, които бавно, но сигурно обезлюдяват. Според кмета Кемал Бошнаков тенденцията за миграция е трайна.
„Взеха да остават хора и в Англия. Има поне 10-15 човека, които си купиха къщи, семействата са там, децата, всичко. Започнаха по Пловдив, по Благоевград, София. За 10-15 години кадърният народ ще е всичко по страната.“
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
"Липсва диалогичността, с която сме свикнали, особено от партия ГЕРБ. Това, което което виждаме е, че те стоят твърдо на своята позиция, и каквото и да говорят синдикатите, не съм оптимист накъде вървят комуникациите. Ако публичният и частният сектор са скарани, то трусовете в държавата предстоят". Това заяви в интервю за предаването "Ден след..
Максималният размер на ваучерите за храна ще остане 200 лева месечно и през 2026 година, според проектобюджета за следващата година и това ще остане най-ниската стойност за страна-членка на ЕС. 835 000 са работещите в България, които получават ваучери. Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери, коментира пред Радио..
Балансовите проблеми, свързани с проекта на бюджет 2026 и липсата на контрол, се дължат на олигархията, която е моделирала политическото и икономическото вземане на решения в своя полза. Тази теза изрази в предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив финансистът Кольо Парамов. Той подчерта, че влизането в еврозоната трябва да доведе до..
В този епизод тръгваме от твърдението „65% са против еврото, нали сме демокрация?“ и разглеждаме как формулировката на социологическите въпроси променя отговорите и смисъла им. Вместо да приемаме едно число като „волята на народа“, питаме: какво всъщност е било зададено – „харесвате ли еврозоната“ или „искате ли да се отмени валутният борд и..
Тази седмица в „Добро утро, ден!“ ви срещаме с един от най-значимите пловдивски творци – Матей Матеев. Роден в Кюстендил, но завинаги свързал съдбата си с Пловдив – града, който му върна обичта с най-високото признание – званието „Почетен гражданин“. Казва, че родния край, балканската енергия го прави човек - широко скроен човек. Послание, което..