"Рестартирай Европа" -"сбогом" на пластмасовите прибори от 3 юли

На 3 юли тази година в страните от ЕС, включително и в България, влиза в сила директива 904, ограничаваща използването на определени пласмасови продукти. Пластмасовите  чинии и прибори за хранене, бъркалки, клечки за уши, стиропорените съдове за храна  остават в миналото. Опазването на околната среда през последното десетилетие се превърна във водеща тема за ЕС, заради планините пластмасови отпадъци в контейнерите на Европа, от които само пренебрежимо малка част се рециклира. По данни на ЕП през 2019 г. едва 10% от изхвърляните средно за година 322 т. пластмасови отпадъци са обработени. По думите на евродепутата Петър Витанов – член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, директивата е стъпка в правилната посока  към по-чиста кръгова икономика, по-чист въздух и околна среда:

“Тази директива е създаването т.н. разширена отговорност на производителите на пластмасови изделия, на онази част от които нямат лесна алтернатива. За пластмасовите чашки и чинии винаги може да се намери или книжен, или хартиен, дори и едлив еквивалент. Разширената отговорност на производителя обаче е важна, защото той, наред с производството,  ще има и финансов ангажимент, по отношение на събирането и третирането на отпадъци.  Целта е преминаване към кръгова икономика, този линеен модел – производство, консумация, изхвърляне, да бъде заменен с производство чрез по-малко енергия, консумация, рециклиране, многократна употреба. По този начин намалява въздействието на въглеродните емисии върху околната среда, използва се по-малко енергиен ресурс и остава много по-малко отпадък. Тази Директива е стъпка в правилната посока към по-чиста кръговата икономика, по-чиста природа, въздух и вода“.

 Сред най-важните цели на Директивата е  транформацията на икономическия модел. Тя обаче не трябва да бъде за сметка на гражданите, а с помощта на отделения от ЕК финансов ресурс. Въпросът с какво да бъдат заменени излизащите от употреба пластмасови продукти, има своите отговори. Според Витанов, вече се вижда, че има редица заместители и алтернативи. Няма съмнение, че пътят е правилен, но трябва да се намери онзи модус, който да позволи на производителите да продължават да съществуват. Това става чрез редица програми и финансови стимули от страна на ЕС, но така, че да произвеждат по-чисти продукти“.

Директорът на една от водещите фирми  на Балканския полуостров и в Европа  за производство на пластмасови бъркалки, базирана в Пловдив, Симеон Георгиев обаче,  ще бъде засегнат от директивата на 100%  Направил е проби за алтернативно производство с холандски, турски, германски и италиански материал, но досега безуспешно. „Те се огъват, не стават за бъркалка за кафе автомат.  Аз правя бъркалки за кафе от 1988 г. и съм вкарал милиони евра в съоръжения пакетажи и машини за цяла Европа, Русия, навсякъде. Обаче дойде време да се пренасочим другаде. За два месеца са ме напуснали 15 човека и остават още 28, когато влезе забраната, ще напуснат. Тежък е моментът, но каквото за всички – и за нас.“

Ще успее ли все пак  България да  се откаже от пластмасата до 3 юли.  От общия фон на българския бизнес е сложно да се разбере  как точно фирмите у нас възнамеряват да отговорят на новите изисквания? Най-скъпият продукт, който може да замени пластмасата за еднократна употреба, са биоразградимите опаковки от бамбук и дърво, но цените им са по-високи и за крайните потребители, в сравнение с евтината пластмаса. „Страната ни обаче е задължена да се съобрази с Директивата, както и останалите страни-членки в ЕС. В противен случай ще се наложи да плаща санкции. Нямам притеснения, защото съм убеден, че този тип законодателна дейност е в интерес на европейските, респективно на  българските граждани. Директивите се транспонират, в съответствие с националното законодателство. Липсата на Парламент обаче прави една промяна невъзможна. България има своите обективни причини за забавянето и смятам, че това няма да доведе до някакви значителни санкции“, подчерта Витанов.