Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да съхраняваме тракийското наследство като цялост

"От доста време участвам в този най-висок  форум за траколожки изследвания, организиран от ТРАКАРТ и винаги в него се изнасят новости, което е най-прекрасното в организирането на подобен фестивал и в тях  проличават най-актуалните проблеми на тракологията".Това заяви доц. д-р Веселина Вачкова.

По думите й, трябва да възприемаме науката тракология като една абсолютно интегрална част от историята на България и да проследяваме културата на Тракия от незапомнените времена, запазили археологически данни от 6-то  хилядолетие от Варна до София  - до днешен ден. И това е първото предизвикателство пред тракологията – тя да се интегрира в другите дялове на българската история, вкл. и в лингвистиката.

Вторият основен проблем е популяризирането на тракийската българска култура чрез дигитализация на обекти, сайтове, международни организации. Важно е и осъвременяването и привеждане в български контекст на онова, което се нарича „тракийски монументи“.

„Много често се казва напр."гръцкото злато по българските земи", а става въпрос за тракийските съкровища. Не, не е гръцко, защото Тракия е снабдявала със злато всички околни региони и дори сюжетите да са гръцки, социалната стойност на тези артефакти, религиозната семантика е тракийска.Едно по-прецизно отношение към артефактите, които ние презентираме, е много необходимо“.

Като основен проблем, доц. Вачкова подчерта прекомерното взиране в определени моменти от тракийската култура както в политически, така и в археологически аспект. Разкопават се и се акцентират определени обекти, а други се неглижират.

Доц. Вачкова бе категорична, че целите български земи са осеяни със свидетелства на тракийското минало и ние трябва да  съхраняваме това минало като цялост, а не – като отделни обекти, които да представяме пред чужденците.

Археологическите данни все повече ни доказват, че сме преки наследници, вкл. и генетично, на онова население, което е населявало нашите земи поне 40 поколения назад във времето и че тракийският генетичен фонд е част от нашия генетичен фонд и от нашата култура. А това, което тепърва биха разкрили разкопките и проучванията върху тракийската култура, биха могли да променят схващанията не само за нашия етногенезис, но и за развивания тук тип култура, който може да се проследи и в реакциите на днешните българи.

"Това е култура, която е ориентирана доста различно от материалната, прагматичната култура, наложена с елинската и римската." 

Чуйте повече от звуковия файл: 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Очакваме подкрепа от ОбС, за да решим хаоса с тротинетките

Очакава се на предстоящата сесия на Общинския съвет в понеделник да бъде гласувано предложението на групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“, което цели да въведе ред в ползването на електрическите тротинетки в Пловдив. Проектът за наредба беше публикуван за обществено обсъждане още юни.   Пет години след като държавата..

публикувано на 31.07.25 в 14:10

Тръгва национален поход по стъпките на Хаджи Димитър

За девета поредна година националният туристически поход „Последният път на Хаджи Димитър“  ще премине по стъпките на войводата и ще пресъздаде последните дни от живота му.  Инициативата е посветена на 157 години от смъртта на революционера и загиналите за българската свобода.  Тридневеният поход започва от днес с маршрут от връх Бузлуджа през..

публикувано на 31.07.25 в 11:10

Тази година надхвърлихме и най- лошите прогнози за пожарите

В Блъгария липсва превенция, както и адеватна техника за гасене на пожари, казав предаването "Точно днес" доц. Момчил Панайотов. Той е преподавател по “Дендрология” в Лесотехническия университет, занимава се активно с проучвания на планински гори и е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на..

публикувано на 31.07.25 в 10:54

България става страна дестинация за трафик на хора

В международния ден за борба с трафик на хора говорим за проблема и неговите измерения. Националната телефонна линия за борба с трафика на хора отчита увеличение на сигналите за незаконна миграция. Тревожен е и ръстът на случаите, свързани с непълнолетни.  Според  Диана Китова, мениджър на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора,..

публикувано на 30.07.25 в 10:43
Снимката е илюстративна

Юристи и психолози с безплатни консултации в Кризисен център

Общественици, юристи, психолози, икономисти и инженери обединиха усилия в помощ на хора, изпаднали в беда. Това, което ги обединява е създаденият от тях Кризисен център в район Северен. Помощ в него могат да потърсят хора, които имат нужда от финансова или правна консултация, но също така и от психологическа подкрепа.   Инициатор за..

публикувано на 30.07.25 в 09:15