Великите европейци - Волфганг Паули, втора част

Възпитаван в католически дух, тоест, и в известна омраза към евреите, Паули е шокиран да научи за еврейските си корени. Дядо му по бащина линия, Волф Пахелес, е издател в Прага и един от най-големите капацитети по еврейска литература, а дядо му по майчина линия е еврейският журналист и писател Фридрих Шютц. Щом научава истината, Паули се отказва от католицизма, но цял живот има силен уклон към мистицизъм, става ясно от кореспонденцията с психиатъра Юнг, при когото се лекува. 

Двамата разменят идеи за неща на границата между квантовия и психологическия свят, а върху описанието на стотици сънища на Паули, Юнг базира идеята за архетиповете. Но в началото го предава за лечение на своя помощничка - нали Паули отива при Юнг най-вече заради проблемите с жените, какъв по-добър подход от това да го лекува жена. Не се знае нищо за първите любовни трепети на Паули, но той свидетелства за по-късни преживявания в публичните домове на Хамбург. В писмо от 1955, публикувано в том 6 от кореспонденцията му, Паули пише, че там преживява „сексуално вълнение без чувство, без любов и наистина без човечност“. Звучи като оплакване, но може и да не е. Паули има бохемска страна на характера, пък и точно годините в Хамбург смята за най-хубавите в живота си. Също и тези в Цюрих, които следват. 

Поканен за професор в Политехниката, Паули веднага се вписва в местните академични среди. В забавленията често го придружава Кети Депнър, танцьорка от берлинските кабарета, с която има връзка и за която се жени. Между 1927 и 1931 обаче на главата му се струпват сериозни проблеми. Родителите му се развеждат, а майка му се самоубива. Отношенията с баща му се влошават, когато се жени за девойка на годините на самия Паули, който пък я нарича „Злата мащеха“. Някъде тук научава за еврейския си произход и напуска католицизма. А само след 11 месеца брак Кети Депнър го напуска и се жени за друг. Те имат отворена връзка, така че проблемът не е ревност - самата нейна липса го удря дълбоко, а е наранен и професионално. 

Както Паули пише на свой приятел: „Бих разбрал, ако ме беше изоставила заради някой тореадор, но не и заради треторазреден химик…..“ Накрая Паули изпада в депресия и започва да пие. Пие много и има лошо пиянство - често го изхвърлят от ресторантите, няколко пъти яде бой, а веднъж в САЩ, в разправия след запой, му чупят ръката. В този най-тежък период от живота си Паули търси Юнг за помощ и контактът с него наистина го вкарва в релси, дотам, че през 1934 се жени за Франциска Бертрам, с която щастливо доживява дните си.

Докато търси опора от депресията, Паули намира сили за дълбоката наука и прави едно от другите си знаменити открития – предсказва съществуването на неутриното 26 години, преди то да бъде открито. Неутриното е една от най-изумителните елементарни частици, чието грубо описание гласи - нещо, което няма маса, но има заряд. Неутриното се появява при радиоактивен разпад и създава големи дертове на физиците, преди Паули да го издебне. Проблемът е, че при разпада на атомите се установяват енергийни липси – а това противоречи на фундаменталния Закон за запазване на енергията. 

Паули не иска да се примири с това и стига до гениално заключение - трябва да има някаква частица с нулева маса, но с ненулев заряд, която се изстрелва при ядрения разпад. Той описва идеята си в писмо до конгрес на физици за радиоактивността и започва така: „Уважаеми радиоактивни дами и господа“. 26 години по-късно, когато му съобщават, че неутриното най-после е засечено с хитроумен експеримент, Паули казва: „Ето доказателство, че, който умее да чака, получава онова чаканото“. Да, ако това ви прилича на фраза от даоизма, така си е. 

По препоръка на Юнг, Паули чете Дао дъ дзин и други древни текстове, а някои идеи в тях му помагат да постигне част от откритията си в модерната физика. В квантовата механика има специален клон, който се занимава с тъй нареченото „сплитане“, то засяга отношенията между частици и явления на толкова фино ниво, че дори дистанционното наблюдение може да нанесе непоправими щети върху резултата от експеримента. Това само по себе си граничи с магия, но Волфганг Паули е от хората, които предизвикват този квантов ефект дори в нормалния свят. Носи му се славата, че щом се появи в някоя лаборатория, непременно става катастрофа – колба ще се пръсне, кабел ще прегори или нещо друго ще провали експеримента. Някои експериментални физици дори безцеремонно отказват на Паули достъп до лабораторията си, особено ако тече експеримент. 

Феноменът става известен като „ефектът на Паули“ и за него се носят легенди. Когато изгаря лаборатория в Принстън, където Паули живее и работи през ВСВ, не намират никаква друга причина, освен близкото му присъствие. В Гьотинген става  тежък инцидент, а после се оказва, че точно тогава влакът, в който пътува Паули, минава през града. Самият Паули обаче никога не е засегнат. Веднъж негови колеги решават да скроят номер - свързват вратата с полиелея така, че, щом тя се отвори, той да падне. Правят успешни тестове, но когато самият Паули влиза, нищо не става, експериментът е провален. „Типичен ефект на Паули“ – както отбелязва сам той. 

Да, за разлика от повечето си колеги, Паули се отнася твърде сериозно към ефекта, смята го за проява именно на квантовия феномен на сплитането и го обсъжда с Юнг, който пък намира съответствия в психологията и онова, което нарича „синхроничност“. В такива забавления и с още много знаменити открития, времето тече неусетно. 

Цял живот Волфганг Паули е здрав и жизнен човек, може би затова не си дава сметка колко опасен е ракът на панкреаса, от който го лекуват и който го отнася в реалния квантов свят едва на 58. Името върху скромната му надгробна плоча вече едва се чете.