"Резултатите от изборите поставят повече въпроси, отколкото отговори. Най- важното е държавата и обществото да не са големият губещ след тях", каза пред Радио Пловдив Георги Харизанов от Института за дясна политика.
Като причини за спада на ГЕРБ той посочи натрупаните негативи през годините, кампанията на служебното правителство и на вътрешния министър Бойко Рашков, загубата на ореола на предизвестения победител, изчезващия комформитски вот, който мигрира към новите победителя.
"Загубата на гласове е естествен процес, въпросът бе какъв е нейният размер като към момента той е 200 хиляди гласа за ГЕРБ. Резултатите от вота оспорват внушенията, че партия ГЕРБ през годините е разчитала на купения и контролиран вот и затова е твърде рано да се мисли за трансформация на политическия вот в страната", обобщи Харизанов.
Шансове за правителство винаги има, докато не се извърти ролетката. Логичният шанс е протестните партии да имат кабинет, но там математиката не излиза и ще трябва да се търси подкрепа от статуквото, но две от системните партии вече поставиха условия и искания, подчерта анализаторът. "Която и да е системна партия, дала подкрепа за кабинет, много бързо ще направи така, че да създаде впечатление, че лидира процеса на управление", добави той.
Според него в момента се промъква идеята за някаква експертен кабинет или някакво квази служебно правителство. "Всички сме в хипотеза на неизвестни. От предизборната кампания стана ясно, че т.нар. протестни партии не си говорят помежду си. Трябва да има кабинет, но въпросите са повече от отговорите", подчерта Харизанов.
Неговата прогноза е, че най- вероятно ще има нови предсрочни избори. "Дали ще сме в хипотеза на несформиране на правителство, дали ще е в кратък времеви хоризонт, дали ще е след тежка зима с покачващи се цени на ел. енергията и нова ковид вълна не е ясно. Но въпросът за новите избори е по- скоро кога, а не дали", коментира анализаторът.
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Разкъсана облачност
Предимно облачно