Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Възстановяване от Covid-19: с акцент върху климата

| обновено на 20.07.21 в 09:17

Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са заплаха за Европа и света. Затова с Европейския зелен пакт се цели не само да се преодолеят тези предизвикателства, но и да се допринесе за превръщането на Европейския съюз в модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика. На него се разчита и за възстановяването от пандемията от COVID-19. Една трета от инвестициите в размер на 1,8 трилиона евро по Плана за възстановяване и седемгодишният бюджет на съюза ще се използват за финансиране на Зеления пакт. Българският евродепутат от групата на ЕНП Радан Кънев подчерта, че приетия от Европейската комисия набор от предложения, е насочен към политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, транспорта и данъчното облагане, които да бъдат пригодени към целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.

„Това, което Европейската комисия предложи, е така наречения пакет „Готови за 55 % намаление на емисиите от парникови газове“ за следващите десет години. Това е мащабна, наистина уникална законодателна инициатива. Конкретните предложения са над 10 000 страници, за да може вече приетия климатичен закон, тоест скрепените със закон цели за намаляване на емисиите, да бъдат изразени в конкретни политики и решения. Основните линии, на които комисията залага, са строителството, транспорта, земеделието, но това, естествено, ще се отрази върху всяка една сфера от икономическия живот“, заяви Радан Кънев.

Дали този мащабен пакет от мерки ще засегне хората, в частност и тези в България, и как той ще рефлектира върху техния живот? Според Радан Кънев това зависи най-вече от националните политики.

„Тук става дума за предложение за промяна на икономическите модели, които да намаляват въглеродните си емисии, да намаляват вредните си емисии и да клонят към въглеродна неутралност. Това е много голям технологичен преход. Европейският съюз предвижда и средства за финансиране на този преход, което е важно. От тук нататък – въпрос на национална политика е по какъв начин тази трансформация ще бъде извършена, какви ще бъдат конкретните инвестиции, в какви технологии ще бъде избрано да се инвестира, каква част от държавния бюджет ще бъде добавена към тези европейски средства. Но най-важно е как частния финансов капитал ще бъде ангажиран, за да допринесе за всяка евро пари на данъкоплатеца пет или десет евро частна инвестиция“, коментира евродепутатът.

Според бившия български министър на околната среда Юлиян Попов, който е политически съветник на Европейската климатична фондация, това е напълно възможно.

„Така нареченият план „Юнкер“ показа един такъв механизъм, в който при влагане на 1 евро - то привлича 4,5, 8 или 10 евро от частния сектор. По този начин се раздвижва цялата икономика и необходимите средства са привлечени. Много е важно да гледаме на тези средства не като пари, които се хвърлят на вятъра, а като пари, които се инвестират, създават нови технологии и нови работни места. И това, което е много важно за Източна Европа – създават нови работни места с по-висока принадена стойност, по-високо технологични и с по-високо заплащане“, подчерта Юлиян Попов.

Според Попов България трябва да спре да се съпротивлява на тези процеси и да се замисли кои са новите технологии.

„Това, което направи Пловдивската икономическа зона, е изключително разумно и далновидно, когато обяви стратегия за нулева въглеродност. Това е именно позициониране на цялата индустриална зона в рамката на намаляване на емисии, което веднага привлича интереса на инвеститори и големи международни компании. Защото всички големи международни компании имат собствени стратегии за намаляване на емисиите“, каза още Попов.

Българският евродепутат Радан Кънев подчерта, че тези политики са изключително важни за България, тъй като това може не само да доведе до наваксване на технологичното изоставане в много сфери, но и в някои от тях страната ни да стане лидер.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В следствие на промените в ЗДП шофьорите леко "отпуснаха газта"

Близо 1 400 нарушения бяха установени  само в първите часове на контрола за средна скорост чрез тол камерите, който е в сила от 7 септември. От тази дата се промените в Закона здвижение по пътищата, за очакваните ефекти на който говорим с председателяна САБ Емил Панчев. По думите му вследствие на очакваните по- високи глоби в него..

публикувано на 09.09.25 в 10:57

Санкците са големи, откриването на подпалвачите е трудно

95% от пожарите са свързани с човешка дейност и затова трябва да бъдем отговорни – заяви в интервю за Радио Пловдив старши комисар Васил Димов – директор на Районната Противопожарната служба. От началото на годината пловдивските огнеборци са гасили 2400 пожара, което е със 180 по-малко в сравнение с предходната година. Въпреки това при..

публикувано на 09.09.25 в 08:28

Аграрният университет открива Академичната година

Аграрният университет в Пловдив официално открива новата учебна година . Ректорът доц. д-р Боряна Иванова ще даде старт на Академичната 2025-2026 година и на Центъра за чисти технологии и ресурсна ефективност на биомасата. Церемонията ще се състоят в присъствието на първокурсниците, преподавателите и официалните гости...

публикувано на 09.09.25 в 07:50

Излиза книгата "Съединението срещу Задкулисието"

Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..

публикувано на 08.09.25 в 11:33

НВО в 7 клас не трябва да се използва за кандидатстване

В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..

публикувано на 08.09.25 в 08:56