Когато пътешественикът се превръща в откривател

“Това е една книга, която се роди по време на пандемията при поредния локдаун” каза за последната книга от поредицата “101 отбивки”, авторът ѝ журналистът Иван Михалев. 

“Ние отидохме на едно място до София, бяхме закопнели за връзка с природата и си дадохме сметка колко свобода и колко възможност за презареждане ни дава бягството от града. Доста хора ни питат всеки ден да им дадем насока къде да отидат близо до някой град и така решихме, че е време да напишем още една книга с интересни места в страната” сподели мотивите зад написването на книгата Михалев. 

“По време на пандемията започнаха да се появяват нови забележителности. Една от тях е един много вълшебен парк до Луковит, казва се Златния парк” (негова снимка можете да видите на корицата на новото издание на книгата бел.ред). 

“Едно много интересно място, което е създадено от един местен патриот - Ачо. В два от случаите го засякох още докато работеше там. Там има една водна площ с една къщичка, като от приказките, сред водната площ. Освен това целият контекст на мястото е много интересен. То е в една гориста местност по поречието на река Златна Панега, плуват лебеди вътре, въобще човек като отиде там може да влезе в един друг свят” описа приказния свят журналистът”. 

Имало е и други идеи за корица на новото издание, сподели Михалев. “Аз много настоявах да сложим на корицата на новата книга мегалити в Средна гора, които се казват “Правите камъни”. Със сигурност това не са природни творения, а са създадени от някоя древна цивилизация. Те се намират в местност покрай село Розовец”. 

“Около Розовец има още мегалити, като един от новооткритите е Слънчевата врата. Розовец се смята за място, на което е започнала българска археология” поясни журналистът.

“Покрай откриването на тези интересни места създавам и много приятелства. В Понор планина, на запад от София, срещнах едно семейство, които отиваха към същия връх към който и аз. Решихме да слизаме заедно, тъй като по пътя имаше няколко кучета, та да се опазим. Единият от групата предложи да минем по неотъпканата пътека. Слизайки надолу открих голямо находище на раковини, вкаменелости на 65 млн години, вид безгръбначни животни, които са живели по време на динозаврите и са изчезнали с тях. Явно тази планина е била дъно на океан и сега, когато дъждовете валят, тези вкаменелости изникват на повърхността”. 

Приключенията на пътешественика никога не приключват споделя Михалев, тъй като “колкото и пъти да съм бил в Странджа например, откривам нови и нови неща. Има една пещера, която е отвъд новата граница с Турция, до която се отива след като известиш граничните полицаи в Малко Търново. Тя се казва Махарата, много мистична пещера, защото има много легенди за нея. Една от тях е, че по времето на траките е имало рудодобив, някакъв минерал е бил извличан. Едно от доказателствата за това е, че има много шлака, която е отпадъчен материал. А другото интересно е, че входът на тази пещера е в България, а изходът в Турция. Има цяла подземна галерия, която минава под река Резовска” разказва журналистът.. 

Според него Странджа е “много диво и красиво място. Има някакви стари табели, които са ръждасяли, едва се четат, явно едно време е имало някакъв вид туризъм, защото има следи от човешко присъствие, но сега, тъй като е зад оградата, е много малко посещавано

“Много усилия коства търсенето и стигането до такива места, но накрая, когато човек стъпи там се чувства, като откривател” сумира преживяванията си Иван Михалев.