Централната лаборатория за приложна физика към БАН в Пловдив показа модерно оборудване от ново поколение, с което разширява научната си дейност и помага на десетки компании за трансфер на научни постижения. Екипът й участва в няколко научни програми на ЕС и вече е инвестирал над 2,5 млн лв в ново оборудване и материали.. Изграденият научен център е специализиран в нанотехнологии и защитни покрития на различни инструменти и материали, произведени от метал, а последните разработки са върху изкуствени стави за човешкото тяло. Лабораторията разполага и със сканиращ електронен микроскоп на стойност над 1 млн лв., единствен по рода си в България и Източна Европа, с помощта на който се правят анализи на материалите в технологичното и иновативно производство.
По думите на ресорния заместник-кмет Образование и наука - Пловдив Стефан Стоянов, изключително интересно е съчетанието на български научен талант и най-съвременни технологии, които директно влизат в индустрията. „Тук имаме десетки компании, които вече се допитват до нашия Център и работят заедно с него и ние им помагаме да бъдат по-високотехнологични и ефективни и да спестяват време, защото досега някои от тези дейности можеха да се извършват само в чужбина.“
За зададената обща посока на работа между бизнеса и науката българският еврокомисар Мария Габриел уточни, че е предложила за първи път в рамките на общото европейско научно-изследователско пространство бизнесът и академичният свят заедно да разработват общи технологични индустриални пътни карти.
„Докато не седнат заедно да си кажат какво означава нисковъглеродна икономика, „кръгова икономика“ къде е нашият потенциал, много трудно виждам нещата да се случват. Следващите седмици ще отворим дискусията по тази тема и ще си говорим за водород в Европа, за железници, за „кръгова икономика“, за „чиста“ авиация, а тук видях нещо много интересно в областта на нанотехнологиите. Само преди три седмици събрах шестимата водещи в Европа в областта на нанотехнологиите. Те ще дойдат през следващите два месеца и трябва да кажат 3-4 неща, които Европа сега трябва да направи, за да не загуби лидерството си в тази област. Имаме много какво да отстояваме, но и конкуренцията е много голяма“.
В проекта „Център за компетентност“ участват 7 партньорски организации – трите технически университета, СУ „Климент Охридски“, Институтът по роботика с филиал и в Пловдив, Институтът по електроника и Централната лаборатория по приложна физика на БАН.
„През 2023 г. вече активно ще се работи с фирмите, ще се създават стартиращи предприятия и ще се обучават младите хора“, обясни проф. Илия Железаров- ректор на Технически университет Габрово, който е водеща организация по проект „Център за компетентност интелигентни мехатронни еко и енергоспестяващи системи и технологии“. „По този проект имаме най-големия брой асоциирани партньори. Тук са най-многото фирми от индустриалната част на България – Пловдив, Стара Загора, Казанлък, Габрово. Ценна за всички инфраструктура, защото обединява интересите на науката и бизнеса и фокусът е в партньорството. И в това партньорство това, което много други организации и проекти пропускат, са младите хора – студентите, докторантите. Те ще могат да идват тук и работейки било то в София, Габрово или в Пловдив, да проверят какво са направили на тази изключително ценна апаратура, защото за партньорите това е безплатно. Така помагаме на всички, затваряме цикъла“.
От миналата година функционира и Изследователски център по мехатроника и нанотехнологии, разположен в т.н. „чиста стая“. В нея запрашеността е намалена от няколко милиона частици до 100 000, благодарение на хепафилтри. „След разработване на даден материал или технология за него тя се трансферира в индустрията под различни форми, за които фирмите предоставят метални продукти и материали за поставяне на специално нанопокритие, което ги прави устойчиви на корозия и износване. Имаме вече много опит“, обясни доц. Лиляна Колаклиева, директор на Централната лаборатория по приложна физика.
Важна подробност в работата на научната общност е, че в контактите си с бизнеса и индустрията още от самото начало, тя продължава да бъде активната страна, която търси и гради надеждни партньорства, утвърждавайки действената връзка между науката и бизнеса.
Какъв летен туристически сезон изпращаме и колко гости от България и чужбина посрещнахме? Питаме в програма "Ден след ден" - проф. Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма. В Световния ден на туризма, 27 септември, Драганов подчерта, че изпращаме много добър сезон, може би най-добрият сезон за последните няколко години...
Скопие създаваше псевдопроблеми негативен отенък, които да отвличат вниманието от истинските проблеми пред членството в ЕС. Тъкъв беше и измисленият проблем с непоставянето на знамето им при неофициалната среща на президентните на двете страни. Целта на този маньовър беше да се покаже, че България е страната, която саботира диалога и пречи на..
"Това беше изключителна от гледна точка на предизвикателствата година. В нашия край, слава на Бога, нямаше градушки и други природни бедствия, но пък за сметка на това горещините бяха страшни". Такава равносметка прави Георги Джингаров, лозар и винопроизводител от Брестовица. По думите му, ако нашите предци са наричали част от дните през юли..
Костадин Димитров не отговори дали ще остане кмет на Пловдив след парламентарните избори на 27 октомври. Той е включен на второ място в листата на ГЕРБ - СДС за Пловдив град след лидера Бойко Борисов. В интервю за Радио Пловдив Костадин Димитров обясни решението си така: "Нямах колебания дали да се включа в листата, защото за 10 месеца имах много..
Предизборната кампания трябва да бъде по същество. Ние нямаме предизборна програма, а програма за управление, която представяме по време на предизборната кампания, заяви в програма "Точно днес" третият в листата на ГЕРБ-СДС за предстоящия парламентарен вот и депутат в 50-то Народно събрание Георги Георгиев. По думите му още на предишните..