Туризмът наред с транспорта са двата икономически сектора, които най-много пострадаха вследствие на пандемията от КОВИД-19. След почти нулевата за туризма 2020 г. ЕС въведе редица стимули за работещите в бранша, тъй като туризмът дава поминък на 22 милиона души в целия ЕС, осигурява 11 % от общата заетост и 10 % от Брутния вътрешен продукт в Общността.
Какви мерки предприема ЕС, за да опази туризма си в условия на пандемия между здравния риск и опита за спасяване на бранша? Евродепутатът Петър Витанов, член на Комисията по транспорт и туризъм в ЕП, очерта някои от тях:
„Действително секторът „туризъм“ е силно засегнат от пандемията, а той е ключово определящ за икономиката на ЕС, тъй като формира повече от 10 % от БВП. Мерките най-общо са краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, като най-ефективната и най-бързата мярка е ваксинацията. Това не е само мое мнение, а и на експерти от Световната туристическа организация на ООН“.
Очакванията са, че кумулативно за 2 години загубите на туризма в ЕС ще надхвърлят 4 трилиона евро, посочи още евродепутатът Петър Витанов.
Тази година българският туризъм е изключително интензивен, като до края на годината се очакват над 8 млн. чуждестранни туристи у нас, смята доц. Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма:
„Това, което наблюдаваме, е силно увеличение на пътуванията, особено уикендовите, на територията на цялата страна – както по морето, така и в планината, така и във вътрешността на страната, почти във всички населени места, центрове на културен туризъм. Навсякъде наблюдаваме една и съща картинка – общо взето трудно се паркира, което означава интензивни пътувания. По морето се изчерпаха шезлонгите, което никой не е очаквал“.
Румен Драганов посочи, че у нас има значителен ръст при туристическите пътувания, включително и по международните пристигания, където има удвояване, а в някои случаи – утрояване като пристигания. „Това обаче е на фона на почти катастрофиралата 2020 г. Движим се с около 35 – 40 % спад спрямо 2019 г.“, допълни той.
Въпреки че последните две години за туризма и особено за зимния туризъм са трудни, не смятаме да се отказваме. Приложили сме всички противоепидемични мерки и се надяваме тази зима на ръст на посетителите в курорта Пампорово, каза Мариян Беляков, изпълнителен директор на комплекса:
„Каквото ни е било по силите, сме го направили за обезопасяване – в хотелите, ресторантите, в стаите. Ски зоната сме я подредили перфектно. Там, където има най-голямо струпване на хора, сме направили големи коридори, там хората влизат, спазват дистанция“.
Според евродепутата Петър Витанов обаче българският туризъм трябва да пренастрои своята структура и да отдели повече внимание на еко- и СПА-туризма: „България е втората държава с най-много минерални извори на квадратен метър в Европа след Исландия. Тук е била лечебницата на Римската империя. Ако морският туризъм в България обхваща 12 общини, СПА-туризмът може да обхване над 90 общини. Тук имаме много повече сравнителни предимства и да предложим отлична дестинация“.
Витанов изтъкна, че вече се променя структурата на туризма. Лятната ваканция и нормалното 10-дневно летуване се заменя с друг тип туризъм от европейските граждани – рехабилитация, профилактика, отдих, което се предоставя от СПА-туризма. „Макар и само 6 % от хората да го предпочитат, той съставлява 22 % от приходите от туризъм, т.е. има огромен потенциал. За разлика от летния туризъм, където човек взима една хавлия и отива на плажа, докато СПА-туризмът предполага масажи, екологично чиста храна и т.н.“
Евродепутатът посочи, че се изменят предпочитанията на европейската средна класа, търсят се друг тип дестинации – на места между 700 и 1200 метра надморска височина, т. нар. „зелен туризъм“, където въздухът е чист и помага за преодоляването на някои респираторни заболявания. „Това са все неща, от които България може отлично да се възползва, тъй като природните дадености го позволяват“, подчерта още евродепутатът Петър Витанов.
Не виждам как при тази конфронтация, която отдавна не е по идеологически и политически причини, а е по междуличностни и интрументални причини, ще може този парламент да излъчи управляващо мнозинство, което да работи повече от три месеца. Това заяви в интервю за предаването „Точно днес“ на Радио Пловдив политологът и университетски преподавател..
"Българската държавност започва да прилича на тази медицинска диагноза, в която един по един започват да отказват различни органови системи". Такова сравнение направи социологът от "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова след поредния неуспешен опит в парламента да бъде избран председател. Тя припомни, че в предишни разговори са дискутирани..
Взетите днес проби са само и единствено от засегнатите стопанства с констатирано заболяване чума по дребните преживни животни. Колегите от областната дирекция в Пазарджик са взели 315 проби от 105 животни във Велинград , съобщи в интервю за Радио Пловдив д-р Даниел Денев от отдел "Здравеопазване на животните" към Българската агенция по безопасност..
Организации на пациенти от България, Гърция, Испания,Франция, Италия, изпратиха становище до Европейската агенция за лекарствата (EMA) относно дискриминационния подход спрямо ограничения достъп на лечение на възрастните хора с географска атрофия и отказа на Агенцията одобрената терапия за това заболяване от американския лекарствен регулатор да се..
След като вчера ветеринари бяха възпрепятствани да вземат повторни проби от ферми във Велинград, където бе открита чума по овцете и се стигна до напрежение, днес те все пак успяха да вземат още 340 проби. Симеон Караколев, председател на Асоциацията на овцевъдите и козевъдите, коментира в предаването "Ден след ден", че през годините се е наложил..