„А всеки чук от чук се изковава“ – гласи стих на Микеланджело. Да, но никой чук не може сам да сътвори Мойсей от мрамор. И то така жив, че Творецът му да го прасне с чука по коляното и да каже: „Говори!“ – каквато е легендата.
Върху дясното коляно на скулптурата на Мойсей в римската църква „Сан Пиетро ин винколи“ наистина има следа от чук – малко несъвършенство, което само подчертава съвършенството на цялото. Е, не всички са съгласни. Константин Бранкузи, баща на модерната абстрактна скулптура, смята, че именно с Микеланджело започва упадъкът на скулптурата изобщо. „Как човек може да спи в една стая с неговия Мойсей?“ – пита той. И е прав - никой не би искал, а и не би могъл да спи в една стая с този Мойсей - с толкова гняв и мощ наоколо. Но и не е прав, нали всички се сещат, че творбата не е предназначена някой да спи в една стая с нея, не е декорация, а материализиран в камък духовен изблик на силен и дълбок гений.
Е, и Бранкузи го знае - но просто иска да подчертае, че модерната скулптура е тотално еманципирана дори от най-добрите образци на класическата или ренесансовата. Друга интересна тема около статуята на Мойсей са неговите рога. В днешните представи това го свързва с дявола. Но как тогава тази скулптура стои върху гроба на един папа, как църквата я търпи вече столетия? Някои обясняват рогата като връзка на Микеланджело с тайни секти, но логиката казва, че те затова са тайни – защото не оставят явни знаци. А и на подобна дързост никой в Рим през 16 век, не само църквата, но и сам Микеланджело, който е дълбоко религиозен човек, не би погледнал с добро око. Друга версия е, че тогава рогата не са дяволска символика, а увенчаване, знак за божията сила, която съпътства и ръководи Мойсей.
Най-вероятна изглежда обаче версията, че цялата работа с рогата на Мойсей е недоразумение заради грешен превод на съответния библейски текст. Не е изключено да е наистина така - но за мен това е поредното доказателство, че когато геният твори, често дори грешките превръщат творбата му в незабравима и вечна реалност.
Някои наричат Микеланджело Буонароти „човек с четири души“. Истина е, че за да бъде човек гениален скулптор, трябва да вложи цялата си душа. Но това важи и за живописта, в която той достига върхове. И за поезията, която е такава, че дори да беше само нея сътворил, пак щеше да е сред гениите на човечеството. А какво да кажем за архитектурата, откъде Микеланджело взима четвърта душа, за да стигне и нейните върхове. Да не говорим, че се пропуска още една, пета душа на гения – философската. Някои и по една нямат…
Това е шизофренично, поне от наша гледна точка. Ние виждаме постиженията на Микеланджело като еднакво върхови и се чудим как ги е постигнал. Но той няма този проблем, защото поставя изкуствата в ясна йерархична структура. „Художникът не е родил идея,/ която в мрамор да не е стаена“ – пише в едно стихотворение. За него скулптурата е най-висшето изкуство, живописта не е много достойна да се смята за такова, а поезията е игра, само за забавление. Архитектурата пък Микеланджело изобщо не споменава, макар негови да са проектът за купола на катедралата „Св. Петър“, библиотека „Лоренциана“ във Флоренция и още чудеса. При толкова творчество, ако си представяте Микеланджело затворен, самотен, обърнал взор навътре в себе си, прави сте. Той не умее да изразява чувства и не понася близки социални контакти. Нещо повече, Микеланджело не само не е словоохотлив, но е и голям темерут, често груб и ревнив към творчеството си. Все пак, като художниците преди него, и той не подписва творбите си, освен една – фантастичната „Пиета“ от базиликата „Свети Петър“ във Ватикана.
„Пиета“ е сюжет, върху който Микеланджело работи няколко пъти и винаги твори шедьоври - „Пиета“ Бандини, тъй наречената Флорентинска „Пиета“, в която художникът изобразява себе си като библейския герой Никодем. Или Пиета Рондандини, върху която работи буквално до последните дни преди смъртта си. Фигурите в тази късна работа са различни от по-ранните му – по-издължени, по-условни, по-средновековни, отколкото ренесансови, а тези характеристики, както и тяхната недовършеност, сякаш хвърлят мост и към модерната скулптура от 20 век.
Така или иначе обаче, най-големият и безспорен шедьовър на Микеланджело със сюжет „Пиета“, е най-ранната му едноименна творба. Тя е поръчана от един френски кардинал, изработена е от цяло парче карарски мрамор и се намира в базиликата „Св. Петър“ във Ватикана. Микеланджело я прави още през 1498-99, когато е на 23-24 години и това е първата му наистина голяма и сериозна скулптурна работа. Тази „Пиета“ е от две фигури – седналата Дева Мария, облечена в богато драпирана рокля и с покрита глава, държи на коленете си голия, мъртъв Христос и гледа сякаш през него някъде в себе си и Вселената едновременно. Майката в случая е изобразена значително по-млада от сина си – докато той е на видимата си възраст около 30, тя изглежда максимум на 18.
Това е една от загадките на творбата, но тя прекрасно се вписва в системата от елементи за въздействие, които Микеланджело използва и които противоречиво се допълват в композицията – тук съществуват заедно живот и смърт, силно чувство и пълна безчувственост, майка и син, голо и облечено, високо и широко, седнало и легнало, младост и възраст. Най-важната двусмислица на тази работа обаче е един въпрос без отговор. Въпросът е страшен, липсата на отговор – още повече. Въпросът се чете ясно в жеста с лявата ръка на Дева Мария – тя е леко настрани, обърната с дланта нагоре в отчаян жест на истинско изумление, нещо като: „И сега какво?“ А неизреченият, но ясен отговор, който дава мъртвото тяло в майчината прегръдка, гласи: „Нищо!“
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Именитата пианистка Венета Нейнска поставя началото на европейското си турне „Пътища и посоки“ в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Най-добрият концертен роял „Стейнуей“ в България ще звучи с изпълнението на произведенията на Шопен, Рахманинов, Крайслер, Мануел да Файя, Кристоф Вилибалд Глук, Франц Шуберт. „Подобно на начина,..
За кенсъл културата ще си говорим тази събота. Защо се появи и какво ни обещава? А може би отговорът е в казаното от Алан от Лил, проповедник от 12 век: "Миналото има восъчен нос, който може да бъде извиван във всички посоки." Гости на "Срещите" са проф. Цочо Бояджиев, Мирослава Кацарова и доц. Илия Кожухаров.
В НБ „Иван Вазов“ в Пловдив ще бъде представена книгата „Ататюрк. История на идеи“ от М. Шюкрю Ханиоглу. Тя не е поредната биография на големия турски държавник, а разказва за идеите на Ататюрк, еволюцията им и реализацията им в турското общество. Авторът М. Шукрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в департамента по..
Дружеството на пловдивските художници организира търг с творби от архива си. Аукционът се ще състои в Изложбената зала на Дружеството на ул. „Авксентий Велешки“ 20. Организаторите канят любителите на изобразителното изкуство и пловдивските таланти, представители на бизнеса и колекционери да участват в тазгодишното издание на търга, на..
Бачковската света обител посрещна деца от последните групи на детските градини в селата Белащица и Марково. Поводът за посещението бе Деня на християнското семейство и на православната християнска младеж, който се чества днес. Малчуганите бяха посрещнати в манастирската църква „Успение Богородично“ от отец Евтимий. Той се обърна към децата с „добре..