„А всеки чук от чук се изковава“ – гласи стих на Микеланджело. Да, но никой чук не може сам да сътвори Мойсей от мрамор. И то така жив, че Творецът му да го прасне с чука по коляното и да каже: „Говори!“ – каквато е легендата.
Върху дясното коляно на скулптурата на Мойсей в римската църква „Сан Пиетро ин винколи“ наистина има следа от чук – малко несъвършенство, което само подчертава съвършенството на цялото. Е, не всички са съгласни. Константин Бранкузи, баща на модерната абстрактна скулптура, смята, че именно с Микеланджело започва упадъкът на скулптурата изобщо. „Как човек може да спи в една стая с неговия Мойсей?“ – пита той. И е прав - никой не би искал, а и не би могъл да спи в една стая с този Мойсей - с толкова гняв и мощ наоколо. Но и не е прав, нали всички се сещат, че творбата не е предназначена някой да спи в една стая с нея, не е декорация, а материализиран в камък духовен изблик на силен и дълбок гений.
Е, и Бранкузи го знае - но просто иска да подчертае, че модерната скулптура е тотално еманципирана дори от най-добрите образци на класическата или ренесансовата. Друга интересна тема около статуята на Мойсей са неговите рога. В днешните представи това го свързва с дявола. Но как тогава тази скулптура стои върху гроба на един папа, как църквата я търпи вече столетия? Някои обясняват рогата като връзка на Микеланджело с тайни секти, но логиката казва, че те затова са тайни – защото не оставят явни знаци. А и на подобна дързост никой в Рим през 16 век, не само църквата, но и сам Микеланджело, който е дълбоко религиозен човек, не би погледнал с добро око. Друга версия е, че тогава рогата не са дяволска символика, а увенчаване, знак за божията сила, която съпътства и ръководи Мойсей.
Най-вероятна изглежда обаче версията, че цялата работа с рогата на Мойсей е недоразумение заради грешен превод на съответния библейски текст. Не е изключено да е наистина така - но за мен това е поредното доказателство, че когато геният твори, често дори грешките превръщат творбата му в незабравима и вечна реалност.
Някои наричат Микеланджело Буонароти „човек с четири души“. Истина е, че за да бъде човек гениален скулптор, трябва да вложи цялата си душа. Но това важи и за живописта, в която той достига върхове. И за поезията, която е такава, че дори да беше само нея сътворил, пак щеше да е сред гениите на човечеството. А какво да кажем за архитектурата, откъде Микеланджело взима четвърта душа, за да стигне и нейните върхове. Да не говорим, че се пропуска още една, пета душа на гения – философската. Някои и по една нямат…
Това е шизофренично, поне от наша гледна точка. Ние виждаме постиженията на Микеланджело като еднакво върхови и се чудим как ги е постигнал. Но той няма този проблем, защото поставя изкуствата в ясна йерархична структура. „Художникът не е родил идея,/ която в мрамор да не е стаена“ – пише в едно стихотворение. За него скулптурата е най-висшето изкуство, живописта не е много достойна да се смята за такова, а поезията е игра, само за забавление. Архитектурата пък Микеланджело изобщо не споменава, макар негови да са проектът за купола на катедралата „Св. Петър“, библиотека „Лоренциана“ във Флоренция и още чудеса. При толкова творчество, ако си представяте Микеланджело затворен, самотен, обърнал взор навътре в себе си, прави сте. Той не умее да изразява чувства и не понася близки социални контакти. Нещо повече, Микеланджело не само не е словоохотлив, но е и голям темерут, често груб и ревнив към творчеството си. Все пак, като художниците преди него, и той не подписва творбите си, освен една – фантастичната „Пиета“ от базиликата „Свети Петър“ във Ватикана.
„Пиета“ е сюжет, върху който Микеланджело работи няколко пъти и винаги твори шедьоври - „Пиета“ Бандини, тъй наречената Флорентинска „Пиета“, в която художникът изобразява себе си като библейския герой Никодем. Или Пиета Рондандини, върху която работи буквално до последните дни преди смъртта си. Фигурите в тази късна работа са различни от по-ранните му – по-издължени, по-условни, по-средновековни, отколкото ренесансови, а тези характеристики, както и тяхната недовършеност, сякаш хвърлят мост и към модерната скулптура от 20 век.
Така или иначе обаче, най-големият и безспорен шедьовър на Микеланджело със сюжет „Пиета“, е най-ранната му едноименна творба. Тя е поръчана от един френски кардинал, изработена е от цяло парче карарски мрамор и се намира в базиликата „Св. Петър“ във Ватикана. Микеланджело я прави още през 1498-99, когато е на 23-24 години и това е първата му наистина голяма и сериозна скулптурна работа. Тази „Пиета“ е от две фигури – седналата Дева Мария, облечена в богато драпирана рокля и с покрита глава, държи на коленете си голия, мъртъв Христос и гледа сякаш през него някъде в себе си и Вселената едновременно. Майката в случая е изобразена значително по-млада от сина си – докато той е на видимата си възраст около 30, тя изглежда максимум на 18.
Това е една от загадките на творбата, но тя прекрасно се вписва в системата от елементи за въздействие, които Микеланджело използва и които противоречиво се допълват в композицията – тук съществуват заедно живот и смърт, силно чувство и пълна безчувственост, майка и син, голо и облечено, високо и широко, седнало и легнало, младост и възраст. Най-важната двусмислица на тази работа обаче е един въпрос без отговор. Въпросът е страшен, липсата на отговор – още повече. Въпросът се чете ясно в жеста с лявата ръка на Дева Мария – тя е леко настрани, обърната с дланта нагоре в отчаян жест на истинско изумление, нещо като: „И сега какво?“ А неизреченият, но ясен отговор, който дава мъртвото тяло в майчината прегръдка, гласи: „Нищо!“
Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:
Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..
В Клуб “Неделя” ни беше гост Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла, който ще гледаме за пръви път в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..
Петият международен фестивал „Арт камп Дъбене“ събира художници, скулптори, музиканти, поети и театрали от страната и чужбина. От днес до 18 август предстоят срещи и обмен на идеи и опит в различни сфери на изкуството. В програмата са включени творчески работилници за деца, рецитали, музика, танци, концерти, представяния на изкуства и..
Тази събота гост на Срещи"-те е актьорът Димитър Маринов. Пропуснал 20 години от живота си в България, но завладял Холивуд, спечелил Оскар през 2019та и написал две книги... Беше ми любопитно как ни вижда днес и защо казва: "Важно е да знаеш кое е добро и кое е зло. Смесването им е прекият път към мрака. Не препоръчвам такъв..