На първо място, инфлацията далеч не е хомогенна – повишението на общия индекс на потребителски цени с 3% на годишна база през юли не е индикативен за реалното влияние на ръста на цените върху домакинските бюджети. Причина за това е много различната динамика в цените на различните стоки и услуги – докато спрямо юли миналата година ръстът при транспорта е 14,4%, то при храните повишението е с 1,8%, а при облеклата дори се наблюдава лек спад, с 1,1%. На по-ниското ниво на агрегация виждаме и основните двигатели на ръста на цените – на годишна база индексът на животинските и растителни масла е нараснал с цели 25%, на газообразните горива – с 47%, на горивата и смазочните материали за личния транспорт – с 25%, на топлоенергията – с 13%.
От началото на годината средните цени на суровия петрол почти са се удвоили до равнища от 70-75 долара за барел, сходна е динамиката и при природния газ. Те обаче до голяма степен зависят както от обема на добива, така и от регулярните доставки на суровини. Трябва да имаме предвид и влиянието на цените на енергоносителите върху практически всички потребителски стоки – когато транспортните разходи растат благодарение на по-скъпите горива, това се отразява на крайната цена в магазина на всичко. Не трябва да забравяме обаче, че петролът поскъпна с много, но в сравнение с драматичния срив през 2020 г. по време на първата вълна на пандемията и последвалото практическо блокиране на транспорта, търговията и индустрията. В по-дългосрочен план, цената на петрола е сходна с тази през част от 2018 г., и чувствително по-ниска от периода между 2011 и 2014 г.
В този смисъл, по-високата инфлация от последните няколко месеца може да се разглежда и като функция на чувствително по-бавния ѝ темп през последното десетилетие. В България, а и в цяла Европа, част от дефлационните тенденции бяха подкрепяни от остатъчните ефекти от глобалната финансова криза от 2008 г. и последвалата дългова криза в еврозоната. В същото време обаче доходите на домакинствата растяха, което води със себе си по-голяма покупателна способност. Оттам повишеното търсене тласка нагоре ценовите равнища. Не е без значение и влиянието на отложеното потребление в хода на кризисните месеци, когато разходите на домакинствата бяха фокусирани най-вече върху стоките от първа необходимост. Комбинацията от тези два фактора означават, че част от ръста на цените, който наблюдаваме днес е своеобразна „отложена инфлация“.
В средносрочен план обаче най-важният фактор е повишеното парично предлагане. Кризата подтикна правителствата в Европа масово да „развържат кесиите“ – но това означаваше многократно по-високи бюджетни дефицити, финансирани на практика неограничено с новосъздадени пари от ЕЦБ. Отделно започва и подкрепата за нови публични разходи чрез плановете за възстановяване, които отново ще се финансират с нов дълг на международните пазари. Това неизбежно води до ръст на потребителските цени като отложен, вторичен ефект. Сходно въздействие имат и мерките за повишаване на доходите стартирали и представени като временни и антикризисни от предходното правителство, сега изглежда всички партии в синхрон предлагат различни увеличения за сметка на осигурителните фондове и държавния бюджет. Доколкото следкризисният период ще е белязан от големи публични разходи за възстановяване на икономиките, този фактор най-вероятно ще тласка нагоре и потребителските цени.
Негативните последствия от ускорения ръст на цените са повече от очевидни – те изяждат паричните спестявания, свиват покупателната способност и препятстват способността на предприемачите да планират дългосрочно.
Генералните директори на БНР, БТА и БНТ Милен Митев, Кирил Вълчев и Емил Кошлуков представиха съвместната инициатива "14 века България в Европа". Не само патриотизмът е във фокуса на инициативата. Искаме да се фокусираме върху събития от българската история, за които се знае малко. Ние сме призвани да разкажем истината за събитията, обясни в..
Проф. Д-р Милен И. Георгиев, ръководител на Лаборатория по Метаболомика в Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН и на отдел “Растителна клетъчна биотехнология” в Центъра за върхови постижения по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив - бе отличен за рекорден четвърти път с награда за наука „Питагор“. Престижната награда..
Имат ли основание за безпокойство фермерите след дъжовете през последните дни коментира в програма "Ден след ден" доц. Калинка Кузмова, която е агрометеоролог в Аграрния университет в Пловдив. "По принцип влагата е критична в периода около цъвтеж. Така че за зърнено-житните култури, тя е изключително необходима, защото пшеницата би трябвало да е..
По-таргетирани регионални политики за справяне с дисбалансите на регионите в България. Това е една от препоръките на изследването на Съвета за икономически анализи (СИА) "Мултипликаторите на работните места в България", изготвено от доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета и Рада Павлова, младши сътрудник в него, което беше представено днес в..
Не очаквам сериозно увеличение на цената на тока от 1 юли за битовите потребители. Това коментира Калоян Стайков , главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, по повод излязлата информация, че токът ще поскъпне с 30%, тъй като АЕЦ – Козлодуй е подал заявление за увеличение на тарифите за бита с толкова. Според него увеличението..