Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Микеланджело, трета част

В скулптурата има два възможни подхода към творбата. Единият - добавяш материал и оформяш, докато стигнеш желания образ. Така се работи с восък, глина или гипс, а после формата се отлива в метал. Вторият подход е да отнемаш, докато стигнеш скрития образ. Така е с камъка и дървото. 
Микеланджело предпочита втория подход, той сякаш разчита душата на камъка и вижда стаеното в него – трябва само да го извади. Но това не става без божията помощ, както пише в стихотворение: „Ако чукът ми груб, ломящ гранита/ човешки образ му придава/то Бог го води и го направлява/и с неговата сила той полита“. Илюстрация на този стих е статуята на Давид. Флоренция се родее с библейския герой и вече има един бронзов Давид на Донатело. Но Микеланджело превръща своя Давид в символ на гражданските свободи на Флоренция, застрашена от могъщи съперници. 
Още през 1464 градът купува парче карарски мрамор и възлага поръчка за Давид на Агостино. И той, а после Роселино, почукват малко, но се отказват. Камъкът с десетилетия е на площада, проектът е подновен през 1500, но всички отказват, включително Леонардо. Проблемът е и в мащаба на фигурата, и във факта, че върху камъка вече е работено. Наема се обаче 26-годишният Микеланджело, който зарязва Рим и се връща във Флоренция, за да се справи блестящо. Оттук нататък животът на Микеланджело минава основно между тези два града. През 1505 папа Юлий II му възлага поръчка – собствената си гробница с 40 скулптури, но после се разколебава, а  художникът е бесен и поема за Флоренция. Двамата се сдобряват, но с поръчка от страна на папата. В подобни творчески закачки времето минава, а през 1508 става ясно, че с напукания и вързан с вериги таван на Сикстинската капела трябва нещо да се направи. Освен реставрация, той трябва и да се изрисува. И тук папският архитект Браманте интригантства. Той знае отношението на Микеланджело към живописта и предвкусва провал – но точно затова съветва папата да му даде поръчката.


Таванът на Сикстинската капела, изрисуван от Микеланджело, е едно от най-изумителните чудеса на изкуството. Както пише Гьоте: „Ако някой не е виждал Сикстинската капела, не може да има пълноценна идея за това какво човекът е способен да постигне“. Фреските са на над 500 кв. метра площ и са изпълнени с над 300 фигури - от библейските сюжети на Сътворението, до петте сибили, пророчиците на класическия античен свят. Моят фаворит в цялата работа е моментът, когато пръстът на човека Адам едва не докосва Божия пръст – но двамата не се приближават, а се раздалечават, може би завинаги. Микеланджело работи огромната фреска само четири години без скици и планове – всичко му е в главата. Как се рисува такова чудо? Ами легнал. Той прави огромно скеле, което е максимално близо до тавана и може сравнително лесно да се мести. Отначало неколцина ученици му помагат, но са шумни - гони ги и продължава сам. Любопитният папа често му досажда да види докъде е стигнал, но Микеланджело не го пуска, а веднъж дори го подгонва и го замеря с камъни. Не е ясно и дали художникът за четирите години в Сикстинската капела се е изкъпал поне веднъж. Цял живот Микеланджело и водата са скарани, за това свидетелства всички и дори се твърди, че на смъртното ложе едва отлепят дрехите от тялото му – толкова време не се е къпал, че те са напълно залепнали от пот и мръсотия. Аз лично впрочем, приемам този му иначе абсолютно гаден навик като солидно доказателство срещу версията за неговия хомосексуализъм. Да, Микеланджело рисува дори жените с мускулести мъжки тела. Да, около него постоянно се навъртат красавци като Томазо ди Кавалиери. И – да, той пише стихове и писма, в които изразява любов към младите момчета. Но същите стихове и писма пише и до любимата си приятелка, маркиза Виториа Колона - поет, изтънчена жена, в която се кълне, че е влюбен по същия начин. А след смъртта ѝ признава пред Кондиви: „Бих искал поне веднъж да бях целунал нейните устни така, както съм целувал ръката ѝ.“


През 22-те години след Сикстинската капела Микеланджело прави още много знаменити творби, обикаля Италия, за да проучи всичко - от скулптура, до фортификаця. През 1534 пак напуска Флоренция, както се оказва. Папа Климент VII го чака в Рим и му възлага да изрисува задната стена на Сикстинската капела със сюжет Страшния съд. Но папата умира, а неговият наследник, Павел III, не просто потвърждава поръчката, но и назначава Микеланджело за главен художник, скулптор и архитект на Ватиканския дворец. Така че не се изненадвайте, ако някой ви каже, че пъстрите като петльова опашка и малко смешни, но удобни и прекрасни униформи на швейцарската гвардия, които се ползват и до днес, са по проект на великия художник, истина е. А в „Страшния съд“ на Микеланджело също е изненадваща и дори предизвикателна. Той например представя Христос здрав, мускулест младеж в разцвета на силите си, а не според традицията – кльощав и измъчен аскет. Всички тела във фреската са голи, а някои от героите вършат неприемливи за времето и мястото неща – например двама мъже се целуват. Това хвърля доста хора във Ватикана в потрес и те настояват голите да бъдат облечени, но папата ги игнорира. Чак след смъртта на Микеланджело един негов ученик поприкрива срамотиите им. Микеланджело рисува един от най-големите си критици в Ада. Онзи моли папата да се намеси, но Павел III му казва: „Ако Микеланджело те беше сложил в Чистилището, можех да се помоля за теб, но Адът не е в моя департамент“. Художникът завършва тази своя знаменита творба през 1541 и оттам до смъртта си през 1564 не спира да работи. Преселва се в отвъдното само седмица преди да стане на 90, въпреки че преди това пише в стихотворение: „Смъртта си знам - не знам часа си сетен;/ нетраен е животът на земята;/ той радва усетите, но душата/ ме моли да не бъда дълголетен“. Така е в живота дори на великите люде – най-често се случва не това, което те искат, а онова, което Бог е решил. И после – нищо. 

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Великите европейци - Карл Велики, първа част

Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..

публикувано на 11.08.25 в 12:48

Мюзикълът "Йоан- синът на гърма" с примиера в Пловдив

В Клуб “Неделя” ни беше гост  Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла,  който ще гледаме за пръви път  в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..

публикувано на 11.08.25 в 12:15

Преге - предаване за света на книгите, 09 - 18 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..

публикувано на 11.08.25 в 10:04

Творци от страната и чужбина се срещат на фестивала в Дъбене

Петият международен фестивал „Арт камп Дъбене“ събира художници, скулптори, музиканти, поети и театрали от страната и чужбина. От днес до 18 август предстоят срещи и обмен на идеи и опит в различни сфери на изкуството. В програмата са включени творчески работилници за деца, рецитали, музика, танци, концерти, представяния на изкуства и..

публикувано на 11.08.25 в 08:48

Актьорът Димитър Маринов гостува на "Срещи" тази събота

Тази събота гост на Срещи"-те е актьорът Димитър Маринов. Пропуснал 20 години от живота си в България, но завладял Холивуд, спечелил Оскар през 2019та и написал две книги...  Беше ми любопитно как ни вижда днес и защо казва:  "Важно е да знаеш кое е добро и кое е зло. Смесването им е прекият път към мрака. Не препоръчвам такъв..

обновено на 09.08.25 в 10:48