Арменската църква "Сурп Кеворк" чества храмовия си празник

Арменският апостолически храм "Сурп Кеворк" в Пловдив ще отбележи храмовия си празник, който ще премине под тържественото ръководство на епископ Датев Агопян, архиерейски наместник на ААСЦ в България. 

След църковната служба ще се раздава традиционният курбан мадах и е предвидена културно-музикална програма с участието на арменските танцови групи “Ереван”, “Астхигнер” и “Йеразанк”.

Църквата "Сурп Кеворк" първоначално е била източноправославна, посветена на Св. Георги Победоносец. Още през 1767 г. тази църква е била преотстъпена на Пловдивската Арменска Епархия. Това е единствената църква със странични отделения освен централния кораб: едно за жените и друго за мъжете. Към църквата е бил построен параклис. След няколко реконструкции храмът добива днешния си вид.

В църковния двор на празното пространство между църквата и някогашната църквица "Сурп Хач" стои запазен мраморен саркофаг с правоъгълна форма. Капакът му също е от мрамор и е подвижен. Камбанарията на църквата, строена вероятно през втората половина на XIX в., по време на земетресението в 1928 г., е полусрутена. Новата камбанария се изгражда на същото място в ъгъла.

В дворчето пред параклиса "Тадей и Партений" към западната страна, близо до западното стълбище, стои все още един кладенец, направен по поръка на знатен арменец, в памет на рано починалия му син. Кладенецът е построен на 5 май 1877  г.

В северната част на църковния двор се намира бившата сграда на училище "Св. Вартананц – Вараварян" с надпис по елипсовидна мраморна плоча на арменски език и годината на построяването му 1894 г.

От южната страна на църковния двор, на мястото на старото арменско училище, за периода 1943-1944 г. е построена триетажна сграда на новото Арменско училище. В приземния етаж на училището се намира канцеларията и складовите помещения на Арменското Църковно Настоятелство. Тук се помещава и читалище "Красирац Йехпайрутюн" ("Книголюбиво братство"), основано през 1883 г., запазило съществуването си и до днес.

Голяма ценност за храма са нейните стари икони, изписвани от зографи. Между тях са "Света Богородица Пътеводителка", създадена в края на XVIII век от неизвестен арменски майстор, иконата "Богородица с Младенеца" - картина с красиво резбована позлатена рамка, дело на Никола Одринчанин, изписана през 1838 г. Негови са и типичните за арменските църкви от XIX век платна на светци и библейски епизоди.

Църковният комплекс, Домът на културата, ОУ "Виктория и Крикор Тютюнджиян", читалище "Красирац", намиращи се на общ терен в подножието на хълма Небет тепе, представляват средище на религиозен, просветен и културен живот на арменството в града както в миналото, така и днес.