Европейският здравен съюз за по-добро здравеопазване

„ Това което се гласува в Страсбург е първа стъпка към изграждане на едно повишено сътрудничество в сферата на здравеопазването, което би следвало в един по-късен етап да доведе до изграждане на Европейски здравен съюз. Защо? Защото ковид показа, че националните решения не могат да бъдат устойчиви, че заразата не познава граници и трябва да се приемат общоевропейски решения в сферата на здравеопазването. Ковид просто акцентира върху необходимостта – да - здравеопазването е от компетенцията на националната държава, но само общоевропейския отговор може да даде устойчиво решение на въпроса“.

Евродепутатът  Радан Кънев, също член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, в разискванията по темата в пленарна зала подчерта

„В този общ дебат за европейската здравна политика основната политическа тема е докъде се простират компетенциите на националната държава и откъде започват тези на Съюза. Допуска ли принципът на субсидиарност европейските институции да се ангажират с проблеми на здравеопазването в отделни държави членки? Общата поръчка на ваксини, въпреки началното забавяне, е безспорен успех. Днес Европейският съюз е с най-високи нива на ваксинация, при най-добри цени и максимални гаранции за безопасност в световен мащаб, но изчерпва ли това възможностите на Съюза да влияе на здравната политика? Моят отговор е категорично не. Нужно е много повече, защото принципът на субсидиарност допуска, но и изисква намеса тогава, когато отделна държава не се справя с кризата и застрашава здравето и живота на своите граждани, а през отворените ни граници и на всички европейци“.

Изключително важно за всички граждани на ЕС, че с приетата вече законодателна инициатива се гарантира, че правомощията на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията ще бъдат разширени отвъд заразните болести и ще обхванат и други заболявания като диабет, сърдечно-съдови, респираторни или психични заболявания, поясни Петър Витанов

„От една страна ние приехме регламент, свързан с повишаване  на правомощията на  ЕЦПКЗ, така че той да има възможност да се занимава не само с намиране на решения със зарази и заболявания, но и с по широк кръг от заболявания, които представляват съществен проблем за европейските граждани като например онкозаболяванията.“

Държавите членки на ЕС, трябва да разработят национални планове за готовност и реакция и да предоставят навременни, съпоставими и висококачествени данни, казват евродепутатите. Българският евродепутат  Цветелина Пенкова допълва по темата

„На базата на тези планове ще се изготви един общ план. Темата за здравеопазването винаги е била  много силен прерогатив на всяко едно от националните правителства. И Съюзът не иска да иззема тези правомощия, тъй като нивата на развитие и самите системи са много различни в рамките на Съюза. Това са първите стъпки, които ще се предприемат. На базата на тези планове ще се изгради една обща рамка за мерки и действия в кризисни ситуации“.

С разширяване на  правомощията на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията се цели да се предвиждат по-добре, да се подготвят и управляват бъдещи заплахи за здравето. Здравният икономист Аркади Шарков коментира

„ Когато говорим за разширени правомощия тогава говорим за синхронизирано законодателство, статистка и насочване на информация съответно за какво би следвало да се запаси държава А, В, или С по отношение на здравните си ресурси за борба с едни бъдещи пандемии. Както по отношение на човешките ресурси, така по отношение на медицинските изделия и консумативи, така и не на последно място по отношение на  лекарства за борба, именно с подобен тип заразни заболявания“.

Прието законодателно предложение за по-ефективно предотвратяване, по-добра готовност и по-бърза реакция на ЕС при бъдещи кризи и сериозни трансгранични заплахи за здравето е също стъпка в тази посока. Българският евродепутат Петър Витанов поясни още.

„Отделно повишаване на сътрудничеството в сферата на здравеопазването е абсолютно  необходимо. Ковид сертификатите бяха стъпка на този общоевропейски отговор, който позволи да се възстанови нормалността поне в придвижването. Това са само началните стъпки. Надявам се тази идея да бъде доразвита с много и различни предложения“.