Какво означава за България Зелената сделка и както следва, след като днес представяме в европейските институции Плана за възстановяване и устойчивост, в ефира на Радио Пловдив коментира Любов Панайотова, директор на фондация "Европейски институт".
„Надяваме се да следват наистина хубави неща. Финансовият ресурс е изключително голям. В първите три години ще дойдат около 70%, така че да има наистина някакви резултати за възстановяване“, каза Панайотова.
Финансовата подкрепа трябва да помогне за модернизирането на страната, за приемането на зелената сделка и цифровизацията на България, заяви директорът на фондация "Европейски институт".
Според нея най-голямото предизвикателство, пред което е изправена страната ни, е именно дигитализацията и цифровизацията.
„Акцентът е върху енергетиката. За нас това е едно много голямо предизвикателство. Но не всичко се свежда до закриване на въгледобива и на ТЕЦ-овете Марица“, каза Панайотова.
Част от сделката е закриването на въгледобивните централи в страната до 2038г. Директорът на фондация "Европейски институт" коментира, че страната ни има достатъчно време да предприеме тази стъпка.
„Ние имаме немалко време до тогава, за да могат да бъдат проучени и реализирани проекти с алтернативни мощности. Трябва да имаме много сериозен експертен разговор за ядрената енергия и да видим как можем да разширим тази базова мощност в следващите 10-15 години“, каза Любов Панайотова.
Тя припомни първоначалните екологични преговори, в които се обсъжда зеленото бъдеще на България.
„Това беше преди 20 години. И ние знаехме, че имаме един 15-годишен преходен период с топлоцентралите. Т.е не да ги затворим, а да ги направим екологично чисти. Изгубихме ценно време“, заяви Панайотова.
Тя каза още, че това, което показва планът е, че разполагаме с време и ресурс и „трябва да направим ход напред, който да ни позволи да посрещнем нуждите на следващото десетилетие“.
Цялото интервю с Любов Панайотова слушайте в звуковия файл.След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...