Българският евродепутат Радан Кънев, който е член на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните в Европейския парламент заяви, че задължителното използване на европейския зелен сертификат, в голяма част от европейските държави, се отнася за различни дейности.
„Дали става въпрос за образователни институции, дали става дума за търговски центрове, в които се събират много хора. Практически без изключение от това, което наблюдавам, той се използва по отношение на местата с туристически и увеселителен характер. Отново практически без изключения, е въведен за културните мероприятия – театър, опера, киносалони. Без това да е лесно решение, където и да е, в момента можем да говорим за масова европейска практика този сертификат да се използва като силно средство за намаляване на ковид заразата. И като силно средство за освобождаване на бизнеса от иначе много по-тежки мерки за локдаун“, каза Радан Кънев.
Българският евродепутат заяви, че практиката за изискване на цифров зелен сертификат за работа е различна, но тенденцията е обща.
„Тя е към изискване на използване на сертификат, когато работата е свързана със сериозен или неограничен брой контакти с други хора“, обобщи Кънев.
Германия е една от първите държави в Европейския съюз, която въведе като задължителен европейския цифров сертификат за голяма част от дейностите в страната, припомни доктор Аспарух Илиев, ръководител на лабораторията по инфекции в Университета в Берн.
„Той започна да се прилага още от лятото и значително увеличи броя на ваксинираните хора, особено сред по-младите. Задължителен е за ресторанти, заведения, кина, театри. Но не е задължителен за молове или супермаркети“, разказа доктор Илиев.
Медикът допълни, че в Германия цялостната култура е обърната към тихото, но настоятелно поощряване на всеки да се ваксинира. Работодателите също го правят, но засега нямат задължение да го изискват задължително от своите служители.
Доктор Илиев подчерта, че зелените европейски сертификати изиграха голяма роля за овладяване на пандемията от коронавирус в страните, които те станаха задължителни.
„Те бяха приложени с информиране на обществото, с достатъчно време за подготовка. Нещо, което за съжаление, в България не се случи“, обясни доктор Аспарух Илиев.
Според Радан Кънев България закъсня не само със зелените сертификати, но и с ваксинирането срещу коронавирус.
„Когато сме неподготвени за този зелен сертификат, имаме изключително ниски нива на ваксинация, той не може да сработи за седмица или две. Ние трябваше да имаме съвсем различна национална политика за ваксинация. Защото провалът на поредица български правителства във ваксинационната кампания, е без аналог в ЕС“, подчерта българският евродепутат.
Част от българите продължават да са скептични по отношение на ковид ваксините, въпреки, че се редят на опашки, след като в България бяха въведени зелените сертификати.
„Днес ще се ваксинирам. По принцип съм против ваксината срещу Covid-19, но се налага, какво да правиш?“, споделят част от хората, които се редят на опашки за имунизиране.
Те обясняват, че са решили да си сложат ваксина, тъй като им се налага да имат сертификат, тъй като им се изисква за работа.
За разлика от другите европейски държави, в България зеления сертификат за преболедували се удължава от 6 на 12 месеца. Той обаче не важи за излизане извън страната и в Европейския съюз не се води дори дебат този срок да се удължи на година, подчерта Радан Кънев.
„Искам много ясно да подчертая, че това ще бъде български сертификат. Ще важи на територията на България, но той по никакъв начин няма да дава възможност за пътуване в друга държава, или за каквито и да било дейности, в които в други страни, се изисква такъв сертификат. Казано най-просто – с такъв удължен сертификат няма да можеш нито да отидеш до Солун, нито да седнеш да изпиеш едно кафе там“, обясни още Радан Кънев.
Той подчерта, че в Европейския парламент са много изненадани от факта, че България е една от най-изоставащите страни по отношение на ваксинацията срещу коронавирус.
Репортаж по темата можете да чуете в звуковия файл.Изборите в Румъния следва да се разглеждат в по - широкия контекст на многото избори, които се порведоха тази година не само в Европа, но в различни части на света. Те се провеждат в една много изострена геополитическа среда. Именно сложността на геополитически процеси изтласква на политическите сцени актьори, които не задължително..
„Празнувай отговорно!“, призовават за поредна година студентите от Университета по хранителни технологии в Пловдив. „Тази година е юбилейна, тъй като кампанията се провежда за десети пореден път. Посланието ни е насочено към студентите, които празнуват студентския празник 8 декември, да шофират само в трезво състояние, с повишено..
През ноември обявите за работа са намалели с 8 на сто спрямо предходния месец. С около 3000 по-малко са предложенията за работа в страната, като техният общ брой в края на месеца е малко над 38 000. Това показват данни от месечния анализ на HR компанията и кариерен сайт "Джоб тайгър" . Спрямо ноември 2023 г. се отчита ръст от 3 на сто или..
"Изборът на председател на НС е реализуема задача, но не скоро, защото не предполага връзка между усилието на БСП за обединение на гласовете около Наталия Киселова и избора на председател. Според мен вече е очевидно, а аз твърдя още от 49-то НС, че ще има турболенция около избора на главен прокурор. И в момента, когато го изберем на 16 януари догодина,..
„Тревожи ме това, че няма съпричастност към болката на другия и че неговите проблеми не ни засягат. Неговото нещастие не ни засяга, ако то не е преживяно от нашите близки. Хората явно не си дават сметка, че бидейки здрави, може и те да изпаднат в затруднено положение и човекът, който е подценявал такава ситуация и тя не е била част от живота му,..