Отдел "Специални сбирки"
“В ръцете си държа султански ферман до Православния манастир в Синайската гора с разрешение за извършване на търговски дейности със земите на манастира. Той е един от многото изящни документи на Османо-турската администрация от 1792 година, който се съхранява в богатите фондове на българския исторически архив, част от колекциите в Отдел „Специални сбирки“.
С този свитък, изписан калиграфски в два цвята, ни посреща завеждащият отдела в НБ „Иван Вазов“ Пловдив д-р Петко Георгиев. Разположен в дъното на Първа читалня, щом отвориш вратата му, влизаш в друго време.
В друго време
Можеш да се върхнеш в средата на 10 и началото на 11 век с византийски пеграментен паметник, например. В него на ръка са изписани неделни евангелски четива, непроменяеми от тогава до днес. След това можеш да пребродиш няколко столетия и да видиш как е подредила личния си хербарий от Шотландско и Ирландско море лейди Емили Странгфорд. Дарен на тогавашния кмет на Пловдив Вълчо Шопов заедно с личната ѝ Библия, в която си е водила записки, днес и двата документа се съхраняват в Отдела „Специални сбирки“. Така, както и първият от 36-те тома на Енциклопедията на Дидро от 1779 година. И като редица още безценни ръкописи и артефакти, чието събиране в колекция официално е поставено точно преди век, ракзазва директорът на НБ „Иван Вазов“ Димитър Минев.
„Идеята на създателя му - директорът Борис Дякович, един забележителен експерт, специалист и човек, който е направил от пловдивската библиотека много сериозен национален институт, е насочена точно към това - да се запазят старините и да бъдат показвани на бъдещите поколения, за да се помни историята и паметта да остава. Нещо, което ние сега много сериозно трябва да се замислим, защото в последните години усилията ни, като че ли най-малко са насочени към това да запазим паметта, напротив, какво ли не правим да я загубим“.
Не са загубени и са гордост за всяка библиотека редица стари ръкописни книги, споделя д-р Петко Георгиев.
„Няма един и същи ръкопис, просто защото писачът и граматикът винаги влагат различна душа и енергия в това, което правят. Затова тази колекция е една от най-големите у нас със славянски, византийски, османо-турски, персийски, арабски, етиопски ръкописи. Втората голяма колекция е българският исторически архив. Тук се съхраняват документи от национална величина. Защото пловдивската библиотека е основана като национална библиотека на Източна Румелия, когато Тракия е биещото сърце на България. И нашето хранилище успява да събере и запази огромно количество матераили“.
Освен ръкописите, историческите дикументи и старите книги, в този отдел се съхранява и забележителна колекция от Възрожденска книжника. А каква е емоцията, когато се разтваря свитък или се отгръща страницата на старинна книга? Макар и 16 години да го прави като завеждащ отдела „Специални сбирки“, д-р Георгиев, признава:
„Особено ако в един ръкопис намерите косъм от брада, накапано от свещ или петно от вино...Вие отваряте история, портал към времето!“
През този портал – за да се запази всяка, дори и невидима негова следа - се влиза с бели ръкавици. А хората, които могат да работят с ценностите, са учени и докторанти.
В наши дни
Голямото желание на библиотеката, обаче, е да отвори достъпа до тях чрез новите технологии, посочва заместник директорът ѝ Антоанета Лесенска:
„Това е задача, по която работим с дигитализацията на отделните колекции. Започнали сме с най-старите ни притежания. В момента голяма част от славянската ни колекция е достъпна онлайн. Трябва да поработим върху гръцката и османо-турската и да продължим с ценните издания от Средните векове, възрожденската ни периодика... Има каквпо да покажем в бъдеще.
И ако със собствени средства и с финансиране по различни програми НБ „Иван Вазов“ ще продължи да дигитализира ценностите, съхранявани в Отдел „Специални сбирки“, във Фоайе Изкуствотека на 15 ноември ще се открие изложба по случай неговия 100 годишен юбилей. А на следващия ден през фейсбук страницата на библиотеката ще може да се проследи и онлайн изданието на Националния колоквиум „По следите на българската книга“ с българско и международно участие на учени, които ползват фонда.
Репортаж може да чуете в звуковия файл, а видео - в youtube канала ни, за който може да се абонирате, за да следвате още видео-истории. И тук:В Пловдивския етнографски музей започва ХVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти. Тази година акцентът е върху древния и красив занаят плъстене. Всеки ден майстори-плъстари ще демонстрират своите умения, ще обучават малки и големи и ще предлагат своите ръчно изработени изделия. В 18 часа довечера в музея ще бъде открита и..
В предаването за книги на Радио Пловдив на 22.06.2024 бяха представени следните заглавия Рубрика „Напълно непознати“ Франц Кафка. Завръщане у дома. Избрани разкази и фрагменти. 322 стр., тв. к., ок. 5А, Кръг, 2024. Марио Варгас Льоса. Лудориите на лошото момиче. 368 стр., ок. 5А, Колибри, 2024. Исабел Каняс. Хасиендата...
Повече от 300 момичета на възраст от 3 до 12 години, облечени в булчински рокли, изпълниха градския парк в Асеновград. Те участваха в единствения по рода си обичай "Калиница". Традиционно празникът се провежда на Еньовден, рождението на Свети Йоан Кръстител, а поверието гласи, че участничките ще имат "леко венчило". Празникът започна рано сутринта в..
Преди дни ни напусна знакова личност за Литературен Пловдив – доц. Владимир Янев. Това е преподавателят в ПУ „Паисий Хилендарски“, който пръв ми подаде ръка в Пловдивския университет, окуражи ме да се занимавам сериозно с поезия и сатира. Буден, рефлексивен, вдъхновяващ, отрезвяващ и харизматичен... Твърдеше, че свири втора цигулка, но..
Тази в предаването "Срещи" водещата Людмила Сугарева разговаря с автора на книгата "Легенди и истини в българската история" Росен Тахов. Темата е българската история, пребогатата на легенди наша история.... Слушайте малко след новините в 9 часа - любопитно е...