„Политическите формации вече знаят каква е цената на това да се провалят още един път. И ако през юли те опитаха да се направят, че българските граждани ще им простят пореден път, сега това е невъзможно. Има много ясен знак, който българските избиратели дадоха първо с това, че отказаха да отидат до избирателните банки и да припознаят някой, който да ги представя, и второ, че изхвърлиха партиите на промяната, с едно изключение, от първите няколко позиции или от Парламента" Това подчерта политологът Христо Панчугов.
По думите му, цената за поредния провал вече заплашва директно съществуването на самите формации оттук нататък, а това е много силен двигател за създаване на Правителство.
„Това, което обаче продължава много да ми липсва, е големият разказ за целта на едно потенциално бъдещо Правителство. Имаше заявка, че този път няма да се говори за постове, а за задачите пред управлението на България. Шест месеца по-късно никой не успя да формира задачите, за да имаме и ясен план какво предстои след три предизборни кампании и два Парламента само в рамките на тази година".
По думите на Панчугов, изборите казват какво е съотношението на силите в българското общество и кои са представителите на определени групи. Това три поредни пъти е било осъществявано успешно, но липсва лидерството, формулировката на визии за промяна на обществени нагласи. "Виждаме окопна вълна, игра на покер и желание да се управляват обществените нагласи, вместо да се доведат до мястото, откъдето бихме започнали промяната на политическата система."
Панчугов подчерта още, че в историята на преговорите компромисът е най-лошото възможно решение на един конфликт. Най-вече защото никой не е удовлетворен накрая. Компромис може да се прави с това кой ще е кандидат за министър, кандидат за премиер. Но компромисите са вследствие на консенсус за общите цели, за инструментите, с които тези цели ще бъдат постигнати.
"Преди да говорим за компромиси, които да крепят парламентарно мнозинство, трябва да говорим за целите, които ще го обединяват. Най-голямото разочарование за мен е, че след 6 месеца продължаваме да не сме наясно с подобен консенсус, а говорим за математика – може ли да се направи Правителство, а не защо трябва да направим Правителство.
Разминаването между партиите е ценностно. Когато ПП прави кабинет с БСП, сигурни ли са че мислят по един и същи начин по темата за малцинствата, за Истанбулската конвенция, ваксините, където имаше много противоречиви послания в левицата и се оказа, че Корнелия Нинова се е ваксинирала тайно.."
Панчугов бе категоричен, че преструктурирането в патриотичното пространство всъщност е състояние на разпад. Той припомни, че първоначално сформираните партии в това пространство са имали много по-висок резултат. "Оттук нататък обаче от тези партии ще зависи бъдещето на ПП. А дали ще бъдат отново приети инструментално на приемлива цена или ще бъдат изолирани, предстои да видим".
Балотажът на 21 ноември ще покаже какво е разделението на българското общество и дали има нова разделителна линия, подчерта още Христо Панчугов.
Интервю – звуковия файл:
За смяната на валутата, превалутирането, таксите, кредитите и лихвените проценти след влизането ни в еврозоната говорим със специалиста по финанси проф. Станимир Кабаиванов , заместник-ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Той посочи, че най-важното нещо за нас като потребители при въвеждането на еврото е да сме малко..
Множество въпроси, свързани с храните и техните цени и качество ни вълнуват напоследък заради очакваното преминаване от лев към евро. Промените обаче се наблюдават на много места още преди излизането на конвергентните доклади. Цените на храните вървят стремглаво нагоре независимо, че офицалните институции извеждат като изводи точно обратното...
Казусът с чистотата на въздух на Пловдив ще стигне до съда в Страсбург. Вече се подготвя колективна жалба до Европейския съд по правата на човека, това обяви в интервю за Радио Пловдив адвокат Михаил Екимджиев от Граждански комитет за по-чист въздух. Причината е неизпълнението на решението на Върховния касационен съд от 2021 година, с което се..
Демографската картина на страната не е розова - всяка година от картата отпадат населени места, които са напълно обезлюдени. Но има и нова тенденция от ковид пандемията насам – млади хора да се заселват на село, където е по- чисто, по- спокойно и по- сигурно. Но този фон управлението на селата се подчинява на архаични или не дотам справедливи..
Трябва да се направят спешни промени в законодателството заради така наречените „домове на ужасите“, като нелегалния дом в село Ягода. Това заяви в програма "Точно днес" на Радио Пловдив бившият социален министър Христина Христова. Тя посочи, че вече се подготвят промени в Наказателния кодекс за криминализиране на такива случаи и допълни, че..