Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рестартирай Европа: 2022 г. - Европейска година на младежта

Европейската комисия прие предложението на председателя на Съвета 2022-ра година да бъде обявена за Европейска година на младежта. 

Европа се нуждае от ангажираността и участието на всички млади хора, за да изгради по-добро бъдеще, и същевременно се стреми да им предостави повече и по-добри възможности за бъдещето. С Европейската година на младежта ЕК заедно с ЕП и държавите членки се стреми да подкрепи поколението, което пожертва най-много по време на пандемията, като им даде нови надежди и увереност в бъдещето.

В речта си за състоянието на ЕС председателят Урсула фон дер Лайен подчерта: "Ако искаме да оформим облика на нашия Съюз по тяхно подобие, младите хора трябва да могат да оформят бъдещето  на Европа. Душата и обликът на нашия Съюз трябва да са им близки. Ето защо ще предложим 2022 година да се стане година на европейската младеж". 

ЕС готви нова програма - АЛМА, за подпомагане и финансиране на младежите. Допълнителни средства са предвидени и по програма „Еразъм+“, каза евродепутатът Асим Адемов: "Към програмата "Еразъм+" са определени допълнително 35 милиона евро, от които 5 милиона евро ще бъдат предназначени за Европейската година на младежта. Предстои ни една интересна година и трябва да събудим интереса на младежите и да се възползват от възможностите, които им предоставяме." 

В Конференцията за бъдещето на Европа участваха и младежи от България. С какво дебатът може да е полезен за младите хора, коментира една от тях - Силяна Божилова

"Тази година фокусът ще бъде върху младите хора. Даде се гласност на техните идеи посредством платформа, чрез която всеки млад човек можеше да даде своята идея за реформи и модернизиране на отношението към младите хора и интеграцията им след КОВИД. После тези идеи бяха широко обсъдени, за да се отсеят най-добрите. Все повече се чува гласът на младите хора за тяхното собствено бъдеще в Европа. Ползите ще бъдат прилагане на нови добри, интересни практики, дошли от самите млади хора. Българските младежи биха били полезни на своите европейски "колеги" с идеи, които биха били от полза за всички".    

Интересът към инструментите, насочени към младежите, тепърва ще расте, смята още Силяна Божилова: "Това, което беше много положително и смятам, че в следващите години ще се развива, е, че се доставя достъп през мобилно приложение и то ще се развива много повече. Дигитализацията дори и на практиките в ЕП и отношението на ЕК към младите хора ще ги ориентира все повече към потребителите на тези нови програми и услуги". 

Елена Пъневска, която също e присъствала на дебата за бъдещето на Европа, допълни, че сред целите е гражданите наистина да работят за ЕС, като даде пример: "Една от дамите, представителка на европейските граждани от Италия, заяви, че те не искат просто да участват на едни такива пленарни сесии, в които да кажат по 1-2 изречения по конкретни важни точки от живота на европейските граждани. А искат наистина това да се случи, наистина да се работи за по-добра демокрация, за това, което абсолютно всеки един от нас иска. В отговор евродепутатите заявиха, че тепърва ще се провеждат отделни срещи с отделните панели. Това ще се случи през декември с панел 1 и панел 2 - по-силна икономика, социална справедливост, образование и цифрова трансформация.  

Ползите за българските младежи от този дебат ще бъдат много, посочи още Елена Пъневска: "Младите хора наистина трябва да се интересуват от това, което се случва на европейско ниво. Дали ще става дума за по-силна икономика, за цифрова трансформация, за европейска демокрация, за принципи на правовата държава (ето една тема, която истински вълнува нашата държава), изменението на климата - това са наистина много важни теми, които засягат всеки един от нас. И можем да се борим собственоръчно това да се случи". 

И двете млади българки са убедени, че българските младежи също могат да са полезни на своите връстници от ЕС. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Какви ще са фразеологизмите след приемането на еврото?

Българският език е богат на фразеологизми, а част от тях са свързани с лева и стотинката. Въведена преди 145 години паричната единица е родила редица устойчиви словосъчетания, който и до ден днешен използваме в ежедневието.  В него паралелно обаче функционират и такива, който са го предшествали.  Така например използваме изразите “Нямам..

публикувано на 23.07.25 в 11:39

Баните борят демографската криза със стипендии за образование

Община Баните бори демографската криза и липсата на кадри в редица сфери със стипендии за висше образование и осигуряване на работа. Целта на новата стипендиантска програма е да върне младите специалисти в родния край.   От нея могат да се възползват студенти с постоянен адрес в община Баните, които учат в редовна форма по държавна..

публикувано на 23.07.25 в 10:50

Аптеките няма да са готови с двойното етикетиране до август

Аптеките няма да са готови с двойното етикетиране от 8 август. Актуализацията на аптечния софтуер за показване на цените в лев и евро пък става бавно, затова фармацевтите се притесняват дали ще бъде готова в срок. Това коментира  Пенка Минева, член на Инициативния комитет от магистър-фармацевти в България, които изразиха три притеснения от..

публикувано на 23.07.25 в 10:27
Теодор Славев

Протестите са оздравителни за обществото и политиците

Политологът д-р Теодор Славев коментира в програма "Точно днес"  потенциала на протестите и политическата ситуация, която ги предизвика.   " За мен тези протести са оздравителни за обществото ни, за  политическата система и политическия процес, защото напипват едно много болезнено място, което е икономическите и политически зависимости и намеси в..

публикувано на 22.07.25 в 11:00

Финалните проучвания в пещера "Чая" започват от 4 август

Тази година отново e осигурено финансиране от община Чепеларе за финалните проучвания и експониране на пещерно обиталище "Чая“. Това разказа в програма "Точно днес" директорът на Музея на родопския карст Марин Господинов .  Той уточни, че екипът с ръководител София Христева от Регионалния археологически музей в Пловдив ще работи 21 дни през..

публикувано на 22.07.25 в 09:45