Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Константин Велики, втора част

Император Константин Велики през живота си печели всички битки, в които участва. Така е и срещу пиктите, но войната е партизанска и, въпреки че римляните влизат дълбоко на Север, не се стига до решителна битка, а общият резултат е нулев. Дори отрицателен, защото в похода август Констанций Хлор се разболява и скоро умира. 


Преди това обаче обявява сина си за свой наследник, а войниците, сред които Константин е популярен, направо го прогласяват за август. Тогава Константин, също като баща си, живее без брак с Минервина, жената, която обича и от която има син Крисп. През 307 обаче той, пак сякаш по примера на баща си, зарязва Минервина и се жени за Фауста Флавия Максима, дъщеря на Максимиан, абдикиралият по-рано император на Запада, който се връща в политиката и си иска старата титла. Това донася хаос и системата на Тетрархията започва да се срутва като картонена кула, каквато всъщност е. 

Настъпва огромна каша, в която Константин е понижен само до цезар, но се съгласява, защото още не е готов за битка срещу всички. Съюзява се с Максимиан, но му взима дъщерята, без да му даде реална подкрепа срещу Галерий. Разпадането на Тетрархията продължава наистина главоломно, в един момент се оказва, че има не двама, а цели четирима августи, плюс двама цезари, които също напират към най-високата титла. Битката е вече всеки срещу всеки, стига се и до семейни войни, в които Константин залавя тъста си Максимиан и го принуждава да се самоубие. 

Изобщо, ситуацията е прекалено сложна за разказване, но като цяло е важно, че в следващите 17-18 години Константин бавно се разправя с всички претенденти за императорския пост и през 324 осъмва едноличен владетел на Римската империя. Разказът за най-важната битка на Константин обаче не може да се пропусне, тя определя бъдещето не само на Римската империя, а и на света изобщо. През 312 година Константин минава Алпите с около 40 000 души и побеждава зет си Максенций, чиято армия е два-три пъти по-голяма. Максенций се крие зад дебелите стени на Рим, а Константин трябва да реши – обсада или атака. Сериозни съмнения обаче глождят Максенций, той иска съвет от Оракула и получава отговор, че „врагът на римляните ще умре“. 

В същия момент пък с Константин стават още по-магически неща. Според Лактанций, наричан „християнският Цицерон“, Константин сънува преплетени първите две букви от името на Христос и му е наредено да изпише този знак на щитовете на войниците си, за да победи. Според Евсевий Кесарийски пък по обед на 27 октомври не само Константин, а и цялата войска, виждат над слънцето кръст от светлина, придружен с думите: „Под този знак ще победиш!“ Вечерта пък му се явява сам Христос с кръстния знак и му казва да направи щандарт с изобразен на него лабарум или христограм. Е, на другия ден стимулираният от пророчеството Максенций излиза с огромната си армия и се бие срещу войници, върху чиито щитове е изрисуван непознат и тайнствен кръстен знак. Армията на Максенций е притисната, войниците се втурват към Малвийския мост, единственият оцелял наоколо, но там става тапа, загива и Максенций. Главата му е отрязана и разнасяна в Рим като доказателство за пълната победа - макар да побеждава с християнския символ, Константин не е милостив към победения враг.  


Това е пълна победа, но само над единия от съперниците на Константин за трона. В Рим той първо получава максимална подкрепа от Сената. Колкото и малка да е неговата роля в политиката на империята, на другите августи не е безразлично, че точно Константин е назован „най-великият август“ и получава „правото на първото име“, тоест, името му ще се изписва първо на всеки официален документ. Но Константин, макар до голяма степен да действа като истински римски император, не забравя и съдбовния знак, който му носи победата. 

По време на триумфа в Рим той отказва да принесе жертви в храма на Юпитер, после сече монети с изобразен на тях христограм, а знакът е в ръката и на неговата голяма каменна статуя, издигната в чест на победата. Големият обрат обаче е през следващата година, когато в Медиолан /Милано/, Константин се среща с Лициний, август на Изтока, за да подпишат договор за сътрудничество, но освен това издават и прочутия Медиолански едикт. В него се обявява, че всички религии в империята, включително християнската, имат еднакви права свободно да изповядват вярата си. Разпорежда се на християнските общности да се върнат отнетите през Диоклециановите гонения земи, сгради и имущество. 

И сякаш за доказателство, че „политическата коректност“ не е от вчера, в едикта се постановява за нещата от божествената сфера да се използват само най-общи термини като „Божественост“. Този документ е истинската основа, върху която в годините до смъртта си Константин разширява все повече правата и възможностите на християните, в края на живота си и сам се покръства, а християнството постепенно се превръща в доминираща религия в империята. Да, мнозина смятат, че Константин прави християнството официална религия на Римската империя. Това не е вярно, де юре то се случва 43 години след смъртта му, през 380, с едикт на император Теодосий I. Но дотогава има време – а иначе фанфарите от Милано заглъхват доста бързо, скоро се стига до нов горещ конфликт и то със съдружника Лициний. 

Лициний, който е август на изтока, иска да назначи за цезар човек, който прави опит да убие Константин. А после пък нарежда да бъдат унищожени статуите на Константин в Емона. Това е непоносимо, те воюват и Константин завзема провинциите Панония, Дардания, Мизия и Македония. През 316 той е с армията си във Филипопол, а Лициний - в Адрианопол. Битката е при Мардия, днес Харманли. Константин пак побеждава, но Лициний оцелява, сключва се мирен договор и нещата леко се успокояват. Само за четири години обаче, през 320 Лициний прави недопустимото – отмята се от подписа си под Медиоланския едикт и започва нови гонения срещу християните. Това е огромно предизвикателство, Константин не може да остави нещата така и се втурва в неизбежното с цялата си сила и воля.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Театър под звездите в Пловдив с Албена Колева и Теди Москов

Театър „Васил Друмев“ – Шумен представя в Пловдив две от най-впечатляващите си постановки това лято –  „Балерината, която запали оперетата“  и  „Дабъ дешил ине“. На 20 и 27 август 2025 Лятно кино "Орфей" ще се превърне в сцена на театър, контрастни настроения и различни театрални светове – от изповедта на една прима балерина до абсурдната..

публикувано на 14.08.25 в 10:39

Даниела Найберг представя нова книга в Пловдив

Новата стихосбирка „Под бомбетата на дърветата“ на Даниела Найберг ще бъде представена в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив. Авторката пристига от Сиатъл, САЩ и ще участва в срещата заедно с поета и писател Азис Шакир Таш. Началото на разговора е от 19 часа. Входът е свободен. Книгата ще бъде представена и на 13 август, на..

публикувано на 12.08.25 в 06:50

Великите европейци - Карл Велики, първа част

Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..

публикувано на 11.08.25 в 12:48

Мюзикълът "Йоан- синът на гърма" с примиера в Пловдив

В Клуб “Неделя” ни беше гост  Антон Радославов- режисьор, сценарист и композитор на мюзикъла “Йоан- синът на гърма” заедно с изпълнителя Виктор Макаров. Те разказаха за създаването и успеха на мюзикъла,  който ще гледаме за пръви път  в Пловдив на сцената на Античния театър следващата събота. Създател, режисьор, сценарист и автор на музиката е Антон..

публикувано на 11.08.25 в 12:15

Преге - предаване за света на книгите, 09 - 18 август

В предаването за книги на Радио Пловдив на 09.08. 2025г. бяха представени следните заглавия: Рубрика „Напълно непознати“ Ивана Бодрожич. Синове, дъщери. 240 стр., ок.4А, Парадокс, 2025. Джоджо Мойс. Под едно небе. 448 стр., ок. 4А, Хермес, 2025. Дийн Кунц. Пазители. 480 стр., ок. 7А, Изток-Запад, 2025. Лиу..

публикувано на 11.08.25 в 10:04