Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Великите европейци - Константин Велики, втора част

Император Константин Велики през живота си печели всички битки, в които участва. Така е и срещу пиктите, но войната е партизанска и, въпреки че римляните влизат дълбоко на Север, не се стига до решителна битка, а общият резултат е нулев. Дори отрицателен, защото в похода август Констанций Хлор се разболява и скоро умира. 


Преди това обаче обявява сина си за свой наследник, а войниците, сред които Константин е популярен, направо го прогласяват за август. Тогава Константин, също като баща си, живее без брак с Минервина, жената, която обича и от която има син Крисп. През 307 обаче той, пак сякаш по примера на баща си, зарязва Минервина и се жени за Фауста Флавия Максима, дъщеря на Максимиан, абдикиралият по-рано император на Запада, който се връща в политиката и си иска старата титла. Това донася хаос и системата на Тетрархията започва да се срутва като картонена кула, каквато всъщност е. 

Настъпва огромна каша, в която Константин е понижен само до цезар, но се съгласява, защото още не е готов за битка срещу всички. Съюзява се с Максимиан, но му взима дъщерята, без да му даде реална подкрепа срещу Галерий. Разпадането на Тетрархията продължава наистина главоломно, в един момент се оказва, че има не двама, а цели четирима августи, плюс двама цезари, които също напират към най-високата титла. Битката е вече всеки срещу всеки, стига се и до семейни войни, в които Константин залавя тъста си Максимиан и го принуждава да се самоубие. 

Изобщо, ситуацията е прекалено сложна за разказване, но като цяло е важно, че в следващите 17-18 години Константин бавно се разправя с всички претенденти за императорския пост и през 324 осъмва едноличен владетел на Римската империя. Разказът за най-важната битка на Константин обаче не може да се пропусне, тя определя бъдещето не само на Римската империя, а и на света изобщо. През 312 година Константин минава Алпите с около 40 000 души и побеждава зет си Максенций, чиято армия е два-три пъти по-голяма. Максенций се крие зад дебелите стени на Рим, а Константин трябва да реши – обсада или атака. Сериозни съмнения обаче глождят Максенций, той иска съвет от Оракула и получава отговор, че „врагът на римляните ще умре“. 

В същия момент пък с Константин стават още по-магически неща. Според Лактанций, наричан „християнският Цицерон“, Константин сънува преплетени първите две букви от името на Христос и му е наредено да изпише този знак на щитовете на войниците си, за да победи. Според Евсевий Кесарийски пък по обед на 27 октомври не само Константин, а и цялата войска, виждат над слънцето кръст от светлина, придружен с думите: „Под този знак ще победиш!“ Вечерта пък му се явява сам Христос с кръстния знак и му казва да направи щандарт с изобразен на него лабарум или христограм. Е, на другия ден стимулираният от пророчеството Максенций излиза с огромната си армия и се бие срещу войници, върху чиито щитове е изрисуван непознат и тайнствен кръстен знак. Армията на Максенций е притисната, войниците се втурват към Малвийския мост, единственият оцелял наоколо, но там става тапа, загива и Максенций. Главата му е отрязана и разнасяна в Рим като доказателство за пълната победа - макар да побеждава с християнския символ, Константин не е милостив към победения враг.  


Това е пълна победа, но само над единия от съперниците на Константин за трона. В Рим той първо получава максимална подкрепа от Сената. Колкото и малка да е неговата роля в политиката на империята, на другите августи не е безразлично, че точно Константин е назован „най-великият август“ и получава „правото на първото име“, тоест, името му ще се изписва първо на всеки официален документ. Но Константин, макар до голяма степен да действа като истински римски император, не забравя и съдбовния знак, който му носи победата. 

По време на триумфа в Рим той отказва да принесе жертви в храма на Юпитер, после сече монети с изобразен на тях христограм, а знакът е в ръката и на неговата голяма каменна статуя, издигната в чест на победата. Големият обрат обаче е през следващата година, когато в Медиолан /Милано/, Константин се среща с Лициний, август на Изтока, за да подпишат договор за сътрудничество, но освен това издават и прочутия Медиолански едикт. В него се обявява, че всички религии в империята, включително християнската, имат еднакви права свободно да изповядват вярата си. Разпорежда се на християнските общности да се върнат отнетите през Диоклециановите гонения земи, сгради и имущество. 

И сякаш за доказателство, че „политическата коректност“ не е от вчера, в едикта се постановява за нещата от божествената сфера да се използват само най-общи термини като „Божественост“. Този документ е истинската основа, върху която в годините до смъртта си Константин разширява все повече правата и възможностите на християните, в края на живота си и сам се покръства, а християнството постепенно се превръща в доминираща религия в империята. Да, мнозина смятат, че Константин прави християнството официална религия на Римската империя. Това не е вярно, де юре то се случва 43 години след смъртта му, през 380, с едикт на император Теодосий I. Но дотогава има време – а иначе фанфарите от Милано заглъхват доста бързо, скоро се стига до нов горещ конфликт и то със съдружника Лициний. 

Лициний, който е август на изтока, иска да назначи за цезар човек, който прави опит да убие Константин. А после пък нарежда да бъдат унищожени статуите на Константин в Емона. Това е непоносимо, те воюват и Константин завзема провинциите Панония, Дардания, Мизия и Македония. През 316 той е с армията си във Филипопол, а Лициний - в Адрианопол. Битката е при Мардия, днес Харманли. Константин пак побеждава, но Лициний оцелява, сключва се мирен договор и нещата леко се успокояват. Само за четири години обаче, през 320 Лициний прави недопустимото – отмята се от подписа си под Медиоланския едикт и започва нови гонения срещу християните. Това е огромно предизвикателство, Константин не може да остави нещата така и се втурва в неизбежното с цялата си сила и воля.

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук:



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Каква е Шабала, питат "Срещи"- те тази събота

Да поохладим страстите геополитически с един разказ за Шамбала.  Предлагат ви го "Срещи" - те и издателят Валентин Марков.  А питането си остава - какво е Шамбала?  Тайнствена земя някъде из Хималаите, мистериозно царство, "чиста земя"?  Легендите за този кръгообразен град, обкръжен от 8 заснежени планини, според някои, са от хиляди години......

публикувано на 15.08.25 в 11:24

Жанет 45 издаде втория роман на Боян Йорданов

"Под месечината, огромна като тиква" - втория роман на  Боян Йорданов  издаде отново Жанет 45. След "Възлюбените" тук действието започва в края на XIX и се развива до 1953 година. Представяме с писателя героите и историята, която тръгва от борбата за Македония и стига до "светлината на оръфаната месечина". „На прага на двайсети век, в малкото..

публикувано на 15.08.25 в 08:30

Театър под звездите в Пловдив с Албена Колева и Теди Москов

Театър „Васил Друмев“ – Шумен представя в Пловдив две от най-впечатляващите си постановки това лято –  „Балерината, която запали оперетата“  и  „Дабъ дешил ине“. На 20 и 27 август 2025 Лятно кино "Орфей" ще се превърне в сцена на театър, контрастни настроения и различни театрални светове – от изповедта на една прима балерина до абсурдната..

публикувано на 14.08.25 в 10:39

Даниела Найберг представя нова книга в Пловдив

Новата стихосбирка „Под бомбетата на дърветата“ на Даниела Найберг ще бъде представена в Народна библиотека „Иван Вазов“ - Пловдив. Авторката пристига от Сиатъл, САЩ и ще участва в срещата заедно с поета и писател Азис Шакир Таш. Началото на разговора е от 19 часа. Входът е свободен. Книгата ще бъде представена и на 13 август, на..

публикувано на 12.08.25 в 06:50

Великите европейци - Карл Велики, първа част

Тъмните векове. Осемстотин години след Христа. Римската империя е мъртва вече от три столетия. Варварите, които разрушават Рим, сега владеят цяла Европа. Династията на Меровингите, франки, които през V век приемат католицизма, буквално се разпада. Те управляват държава, разположена върху голяма част от земите на днешна Франция, Германия, Нидерландия и..

публикувано на 11.08.25 в 12:48