Медицинският университет в Пловдив е бенефициент по мащабния образователен проект ОМНИА, който се изпълнява до края на 2023 година. Целта е със средства на Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" – да се разработят девет нови специалности, които да помагат в обучението на докторанти и студенти в новите реалности. Те съвпаднаха с пандемията от Ковид-19 и нуждата от дигитализация на образователните програми.
"Да погледнем висшето образование от нов ъгъл, а проектът ни е бъдещето на новия университет", заявяват учените от ОМНИА. Целта е да се помогне за дигитализация на висшето образование в седем български университета, както и на Института по микробиология към БАН и на Националния център по заразни и паразитни болести.
Партньори са Медицинските университети в София и Плевен, Пловдивският университет, Университетът по хранителни технологии, както и Национална спортна академия и Тракийски университет - Стара Загора. Безвъзмездната финансова помощ по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" и Европейския социален фонд е 4,76 млн. лева.
„С тези средства ще се разработят и реализират (на български и на английски език) девет нови докторски и магистърски програми“, казва ректорът на МУ-Пловдив проф. Мариана Мурджева, ръководител на проекта:
„Основният фокус на този проект това са съвместните програми, които са признак за т.нар. свързаност в образованието. Ние се стремим да повишим капацитета на нашите преподаватели, студенти и докторанти, това ще стане чрез задълбочените международни контакти, които ще направим, благодарение на нашите асоциирани партньори. Друг фокус на проекта е цялостното дигитализиране на образователните дейности. Проекът, който е на стойност над 4 млн. лева, отделя почти 1/4 от тези средства за дигитализиция на програмите.“
По проекта ще бъдат обучени над 100 магистри и докторанти, като първите студенти ще бъдат приети през следващата академична година.
Аглика Бяндова, председател на Асоциацията на студентите медици в Пловдив казва, че това е иновация на Медицинския университет по време на тяхното образование, което им дава шанс за развитие в нови направления. Според нея е важно обагатяването на знанията и уменията в различни мулитдисциплинарни сфери, а не само в основната магистърска програма.
Проф. Деляна Вичева, заместник-ректор на МУ - Пловдив казва, че новите програми ще са национално богатство в условия на пандемия.
„Програмите са много полезни и имаме една докторска програма „Вяра, психология, медицина“, това е изключително важно днес, защото голяма част от пациентите имат нужда от разговор. Как можеш психологически да им помогнеш в условията на ковид ерата, това ще е важно за всички съпричастни за развитие на науката. Днес хората имат нужда да говорят помежду си, и да споделят опит и лични впечатления, но е добре да бъдат наистина изслушани от специалисти. Тях ние ще изграждаме, точно с този проект.“
Доц. Адриана Любенова от Пловдивския университет допълва, че имат асоциирани партньори по тази програма, които са Академия Еклесиастика от Атина. „Искаме да покажем малко по - различен поглед върху цялостното човешко същество, което да обхваща физическото и духовното здраве. Това е бъдещето на висшето образование, да произвеждаме специалсти, които да могат да се адаптират много бързо в този променящ се свят. Ние подготвяме студенти и докторанти, за професиите след 10 години, за които още не знаем, че ще съществуват.“
Проф. Юлияна Маринова от Тракийския университет Стара Загора за програмите по гериатрия и палиативна медицина: „Програмите са с елемент на интердисциплинарност, и са в отговор на нарастващите нужди от изследователи по проблемите на палиативната и гериатричната медицина. Надявам се, че ще има интерес, защото има нарастваща потребност в обществото, на фона на развитието на демографските процеси, и отразяването на застаряването на неселението, като необратим проблем, със здравни и социални отражения.“
До март 2022 г. предстои акредитация в НАОА, като завършилите успешно ще получат за първи път в България една диплома, издадена от два или три университета. Ще бъде създаден виртуален университет Медтех и ще бъде подпомогнато кариерното развитие на преподаватели и студенти.
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов се надява бойкотът срещу големите търговски вериги да принуди държавата да вземе мерки и да ограничи тавана на надценките на храните. Според него у нас има пазар, свободна търговия и конкуренция, но тези принципи не действат при "големите търговци на дребно". Причините са две..
Днес започва реконструкцията на водопровода във високата зона на Брестовица. Символичната първа копка за начало на строителните дейности дадоха кметът на община Родопи Павел Михайлов и кметът на селото Мария Манолова. На церемонията присъства Иван Иванов, министър на регионалното развитие и благоустройството. Срокът за изпълнение е 600..
Стотици репортажи и много енергия в сдружение "Майки срещу дрогата" вложи журналистът Веселина Божилова, която от години работи по темата за зависимостите и битката с тях. След приетата на първо четене пълна забрана на вейповете с нея говорим за поредната активност да се разпишат нови правила и за волята да има контрол и ефект от тях. Тя е скептича...
На среща на министъра на образованието и ректорите на ВУЗ бе лансирана идеята да се намали срока на обучение на медицинските сестри от 4 на 3 години. Целта е е по- бързо да се запълни дефицита от кадри в лечебните заведения. Браншовите организации вече възразиха срещу предложението. Какво мисли академичната общност попитахме проф. Биянка Торньова,..
За потребителското недоволство, икономическите му основания и социални последици разговаряме със социолога Кънчо Стойчев, който е председател на УС на сдружението "Произведено в България". Гневът на хората е напълно основателен. Според социолога основният проблем е, че големите търговски вериги чрез така наречената търговска отстъпка неправомерно..