Дневник на българската душа

публикувано на 21.12.21 в 19:41 | обновено на 21.12.21 в 19:45

Снимка: Личен архив

Интервю с Дорина Ташева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Първо при човек се развива душа, а след това всичко останало“, според руската писателка, сценарист и журналист Етери Чаландзия. Дали душата обживява тялото или тялото я подчинява, става ясно в развитието и еволюцията на човека, като такъв. Българската душа е преминала през много изпитания. Тя е калена в битки, но е нежна, силна е, но и ранима. Тя е нашата душа, която идва от корена, от рода. Двете неща са свързани и работата с рода, и душата е комплексна.

„Дневник на българската душа“ е месечна книжка за самостоятелна практика, упътваща ни към уюта на собствената ни прегръдка. Как да видим истински себе си, ако не се потопим в дълбините си? Как да познаем Душата си, Корена си, ако не се върнем към предците си? Книжка за търсачи, откриваща своите! Целта и е да надникнем малко по-дълбоко в Душата си българска и да хвърлим Светлина върху родовото поле, и нашите родители. Да си спомним завета на Земята ни, на Предците ни. Да вдъхнем благоуханието на народните обреди. Да чуем повелята на Корена си. Тя има мисията да носи надежда, моята надежда, че все повече от нас ще чуват Корена си и Душата си!“, казва психологът и родов терапевт Дорина Ташева.

Воденето на дневник ни помага в изграждането на себерефлексия, в разбирането на това, защо правим нещата, които правим. Човек в своето ежедневие над 70% е в спящ режим, в несъзнаването си. Всичките ни реакции, първични импулси идват оттам, когато не работим през нашата зряла част. Когато попълваме дневник и отговаряме на определени въпроси последователно, и ако през деня е имало ситуация, която ни е докоснала по-силно, много често в съзнанието ни възниква визуализацията на този въпрос. В такъв момент, ние можем да се върнем към своята зряла част и да анализираме постъпката си. Иначе, в повечето случаи, реагираме импулсивно и след това съжаляваме за действията си.

Целта на този дневник е първо да посее едно малко семенце за българското, да направим връщане, крачка към нашите предци и да бъдем по-осъзнати. След това, да направим една по-голяма крачка към нашата душа и разбирането за нещата, които правим.

Книжката съдържа практически упражнения, отделено е място и за любимия българска обред на Дорина Ташева. Създаването на мандали и фокусирането в тях на нашето желание, Дорина Ташева е побългарила с едно упражнение, в което се рисуват шевици, през влизането в медитация.

„Със сигурност, рисуването на шевица има по-силно въздействие върху нас като българи, отколкото рисуването на мандала. Тя е в корена ни,в гените ни и това е формула не по-малко силна от мандалите. Хубаво е да се връщаме към този тип терапия, нашите български обреди и символи. Канатицата, например, е шевицата, която е свързана с рода и семейството. Нашето родово поле е живо поле, това е една динамична енергия. Това е мъдра енергия, която функционира безотказно и въпреки нас. Когато човек тръгне по тези стъпки, това поле започва да се събужда, то се активира“, допълва още Дорина Ташева.

В предаването „Вход свободен“, тя разказва за създаването на "Дневник на българската душа".

Чуйте повече, в прикачения файл.