Ковид-кризата засегна много сектори от живота ни, сред които и земеделието. Сред поуките, които ни останаха след нея е, че тя показа важността на продоволствената сигурност в ЕС и издигна ролята в обществото на земеделските производители и на работещите в хранително-вкусовия сектор. Но имаше и други поуки, коментира евродепутатът Асим Адемов:
„Кризата изведе на преден и значимостта за земеделския сектор на сезонните работници, които от Източна Европа пътуват най-вече към Западна Европа и проблемите им като – неравностойни условия на труд, липса на социално и здравно осигуряване в държавата, в която пребивават временно. Другата поука е, че анализирайки уроците от кризата, трябва да помислим как да засилим многообразието на произвежданата продукция, за да бъдем по-независими от транспорт, от внос и да скъсим разстоянието от фермата до трапезата“.
Добрата новина за земеделците е, че Новата обща селскостопанска политика три години след публикуване на предложението и година интензивни преговори, стана факт. По думите на Адемов: “Още от началото на пандемията реагирахме адекватно, защото като голям успех за България мога да отбележа приетата в ЕС, изцяло по инициатива на България, т.н. „извънредна мярка Ковид-19“, по която много от земеделските производители получиха помощ за щетите, които са претърпели от кризата. Приехме и т.н. „преходен период“ на общата селскостопанска политика, защото тя ще започне да действа от 2023 г. и за да няма сътресения в сектора, този преходен период от 2021 и 2022 г. държавите-членки ще продължават да прилагат старите правила от предишния преходен период. С работата си в ЕП успяхме да защитим националния интерес в преговорите по селскостопанската политика, а за земеделските производители е изключително важно, че успяхме да запазим преходната национална помощ“.
Не е тайна, че субсидиите към страните-членки са различни, като по-старите получават повече от по-новите. Цел на страната ни е през следващия програмен период до 2027 г. да достигнем до 90% от средната стойност на ЕС, която в момента е 219 евро на хектар. А дотогава преходната национална помощ ще бъде онзи инструмент, който ще компенсира неравенството. За целта ЕС разреши на няколко страни-членки, сред които и България, да подпомагат допълнително земеделския сектор, като за референтна за целта вероятно ще бъде приета 2018 година.
Всяка година в българското земеделие се изливат между 2,5 – 3 млрд лв, които са напълно достатъчни, но те не отиват реално при хората, а се губят някъде по трасето. Това подчерта земеделският производител от с. Трилистник Красимир Кумчев. „Това е нещото, което на национално ниво трябва да се реши, защото парите са достатъчни, ако отидат при хората, които работят на полето и в животновъдните ферми, за да си стабилизират стопанствата. Едва 20% от това, което имаме на трапезата – плодове, зеленчуци и месо, е произведено в България. Ние сме продоволствено зависима държава“.
За изсветляването на сектора земеделският производител предлага своя методика: „Действителността в момента е такава, че субсидиите се раздават на дка обработваема земя, на глава отглеждани животни. Моята методика отрича този начин и стъпва на факта - какъв доход получава земеделският производител. Продукцията трябва да бъде реално произведена и реално продадена, като за целта се представят и фактури“.
А на въпроса, като земеделски производител, какво очаква от ЕС, Красимир Кумчев бе категоричен, че субсидиите за всички страни-членки на ЕС, включително и на тези от Източния Блок, трябва да бъдат или равни за всички, или спрени, защото диференцирането им ги прави неконкурентноспособни.
Пловдивският депутат от БСП Иван Петков – Бебето, който е и председател на ГС в Пловдив, препотвърди, че ако партията получи трети мандат, ще направи опит да предложи експертен кабинет, а при получаване на мандата от друга политическа сила, решение ще се вземе от колективните партийни органи. „Всичко е въпрос на хипотези, но има надежди и с..
Защо агресията срещу лекарите в България се увеличава в годините и за какви действия ще настояват съсловните организации? Наш събеседник по темата е председателят на БЛС д-р Иван Маджаров . Проучване на агенция Тренд сочи, че 55% от лекарите са били жертва на агресия от стана на пациентите. Д-р Маджаров подчерта, че са поръчали две паралелни..
Пловдивската митрополия е домакин на четвъртия заключителен семинар „Социална свързаност и подкрепа“. Форумът има за цел да повиши информираността за социалните услуги, които църквата предоставя. Проектът „Социална свързаност и подкрепа“ е финансиран от Фонд „Социална закрила“ към Министерството на труда и социалната политика и се изпълнява от..
„Първият мандат ще бъде връчен на ГЕРБ-СДС, а ГЕРБ няма осигурено мнозинство. Публичните изявеления на всички показват, че ГЕРБ, освен от ДПС, не би трябвало да получи друга подкрепа. Сметката показва, че не им стигнат 5 или 6 депутата. В тази ситуация отиваме единствено към третия мандат, където, пак по публични изявления, имаме..
Община Асеновград започва да подменя уличното осветление в града по проект, финансиран от Националния план за възстановяване и устойчивост. С нови LED осветители ще бъдат сменени 1747 стари натриеви, съобщи кметът Христо Грудев. По думите му предстои и подмяна на 128 електрически табла за улично осветление с нови, които имат вградени компоненти за..