Великите европейци - Елизабет II, втора част

Името Елизабет е трудно и тя го съкращава на Лилибет, а дядо си, краля, нарича „Дядо Англия“. Между тях цари огромна любов и се твърди, че през 1929, когато той е сериозно болен, нейните редовни посещения помагат да се съвземе. Лилибет обича конете и на 4 получава пони за подарък. Пада си също по кучетата, особено по уелските коргита, които стават емблематични за нея. Тя от малка плува, язди велосипед и свири на пиано, а по-късно нейна гувернантка я описва като живо и умно дете, със силно чувство за ред и отговорност. Дори прекалено силно, Лилибет има някаква форма на ОКР - подрежда моливите си за рисуване прекалено прецизно и всеки път поправя грешките на прислугата при подреждане на масата за хранене. 

Чърчил казва за двегодишното момиченце: „Тя има истински характер. Около нея витае аура на власт и рефлективност, което е изумително за едно бебе.“ Лилибет е на 4, когато се ражда сестра ѝ, принцеса Маргарет. Двете са много близки и получават домашно образование, основно по история, езици, литература и музика. От френските си гувернантки Елизабет научава езика перфектно и това е много полезно при обиколките по света и контактите във франкофонските страни. Като дете Елизабет е трета в списъка на кралските наследници, но няма много изгледи за трона – чичо Едуард е млад, ще се ожени и ще има деца. Или крал ще стане баща ѝ, който още може да има син и той ще стане наследник. Когато през 1936 Джордж V умира, наследен е от Едуард VIII, но той абдикира скоро заради скандалната любов с Уолис Симпсън. 

Бащата на Елизабет става крал Джордж VI, тя е вече втора в линията за наследяване и я подготвят с уроци по конституционна история и право. Но тя е на 13, още дете, което плаче, когато мама и татко отиват на посещение в Канада и САЩ. После идват военните години. Има идея принцесите да бъдат изпратени в Канада, но майка им казва: „Те без мен няма да ходят никъде, аз пък няма да ходя никъде без краля, а кралят няма да изостави Англия в това тежко време“. Така момичетата преживяват опасностите и несгодите на войната, както всички британци. 

През 1940 Елизабет прави първото си радио-обръщение по ВВС и се обръща към евакуираните от родните си домове деца: „Ние също понасяме своя дял от опасността и тъгата на войната. Знаем, всеки един от нас, че накрая всичко ще бъде наред“. През 1944, щом Елизабет навършва пълнолетие, Парламентът променя закона така, че да стане един от петимата държавни съветници, които управляват в отсъствие на краля. В края на войната тя работи като шофьор и механик в Помощната териториална служба, женският отдел на британската армия. На 8 май 1945, след като се появяват за малко с Чърчил и родителите си на терасата на Бъкингамския дворец за поздрав в чест на победата, принцесите се обличат възмогно най-незабележимо и се сливат с тълпата по лондонските улици. 

В едно от изключително редките си интервюта по-късно, кралицата казва: „Помня редиците от непознати хора, които се хващаха за ръце и вървяха край Уайтхол, всички сякаш бяхме понесени от прилив на щастие и облекчение“. Две години след това, принцеса Лилибет прави поредната важна стъпка, като се омъжва за своя принц.

Кой е принц Филип и какво носи той в живота на кралица Елизабет II? Лилибет е на 8, когато на сватба за първи път среща Филип, принц на Гърция и Дания, неин втори братовчед откъм датския крал Кристиян IХ и трети откъм кралица Виктория. При втората им среща тя е на 11, но третият път, през 1939, 13-годишната тийнейджърка се влюбва лудо. Като принцеса, Елизабет посещава Кралския морски колеж в Дартмут, а Филип учи там. Той също се влюбва и си пишат. Обявяват годежа, щом тя навършва 21, макар Филип да не е посрещнат добре от някои придворни, независимо, че през войната се бие в Кралския флот срещу германците. Той обаче не е роден британец, има сестри, женени в Германия за благородници, близки до нацистите, а най-важното – е човек „без дом и кралство“. 

Нищо обаче не стряска Елизабет, тя си обича Филип, а баща ѝ, крал Джордж VI, не може да ѝ счупи хатъра. Филип също я обича, за да се ожени, той се отказва от датските и гръцките си титли, минава от православието в англиканската църква и приема майчината си фамилия – Маунтбатън. Ден преди сватбата става „херцог на Единбърг“ и обръщението „Ваше кралско височество“. Сватбата е през 1947 в Уестминстърското абатство. Макар да получават над 2 500 подаръка от цял свят, не всичко е чак толкова разкошно. Тогава Британия още е в икономическа криза, а двамата са верни на дълга и морала. Принцът се жени във военна униформа, а сватбените дрехи на принцесата са ушити само с платове, които ѝ се полагат по купонната система. 

Освен любов обаче, друго, което ги свързва, че чувството за хумор. Но трябва да се признае, че хуморът на принц Филип беше и си остава истинска английска класика, дори след смъртта му през 2021, седмици преди да навърши сто. Когато ръси блестящите си попадения, често оценявани като „гафове“, той е свръх откровен и не му пука за тъй наречената „политическа коректност“. Докато реже някаква лента в Канада, принц-консортът изръсва: „Откривам това нещо, каквото и да е то“. А в Папуа – Нова Гвинея пита някакъв англичанин: „Как успяхте да оцелеете тук, без да ви изядат?“ Филип съветва британски студент в Китай да не стои много дълго там, защото ще му се цепнат очите, а в Австралия пита група аборигени дали още се замерят с копия. В Шотландия пък Филип пита автомобилен инструктор: „Как удържате тези хора да не пият достатъчно дълго, та да си вземат шофьорския изпит?“ 

Всъщност, принцът не си поплюва изобщо и не прощава никому, дори на любимата си жена, кралица Елизабет. През 1952, по време на коронацията, той деликатно я пита: „Скъпа, откъде изкопа тази шапка?“

Всички епизоди от подкаста "Великите европейци" можете да чуете тук: