Отбелязваме празника Водици, наричан Зимен Кръстовден

На 5 януари отбелязваме Попова Коледа или Зимен Кръстовден, наричан още Кръстци, Водокръщи.

Празникът затваря цикъла на "мръсните дни", започващи от 25 декември. "Мръсни" или "некръстни" се наричат според християнството тези дни, в които новороденият Иисус все още не е получил Светото кръщение.

Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои. 

Сутринта след служба попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника.

Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март. 

От 9.00 ч. в митрополитския храм "Св. вмца Марина" пловдивският митрополит Николай ще оглави архиерейска Василиева света литургия, а от 10.30 ч. ще бъде отслужен и Велик водосвет. 

Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.

На следващия ден - 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем. 

Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината.

Обредната трапеза на Кръстовден е постна. Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана. 

Денят е празник на Арменската апостолическа църква в България. Бъдни вечер се отбелязва от арменците по света на 5 януари, а Коледа - на 6 януари.