Директорът на НИНКН арх. Петър Петров отхвърли обвиненията на заместник-кмета на Пловдив Пламен Райчев, че институтът бави с 4 месеца проекта „По крепостните стени на Филипопол“, в който са включени пет обекта. Според него документите за част от проектите се бавят, но не заради Института.
Той е категоричен, че за подобекта "Консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс Небет тепе" научният ръководител на археологическите проучвания София Христева е внесла още на 30-ти септември миналата година становище, че за да бъде съгласуван, проектът трябва да бъде преработен.
Археологът подчертава, че проектът не е съобразен с археологическите проучвания през 2016 и 2017 г., а е изготвен въз основа на проект отпреди 15 г. По същата причина тя отказва да подпише становище и за подобекта „Реконструкция на елементите от техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс „Небет тепе.
Решението на този казус е в правомощията на директора на Регионалния археологически музей – Пловдив и на Община Пловдив. НИНКН няма такива правомощия, пише арх. Петров.
Реновирането на другите два подобекта Баятовата и Бакаловата къщи са забавени със седмица след крайния срок – 23 декември 21-ва година заради съмнения за нарушени авторски права. След направената допълнителна проверка те ще бъдат изпратени тази седмица на министъра на културата за подпис.
Проектът за Източната порта е подписан на 29-ти ноември и е изпратен за одобрение от министъра на културата.
Директорът на НИНКН обяснява още, че община Пловдив е избрала метода инженеринг за 5-те подобекта на Небет тепе. Това означава, че проектът и изпълнението са напълно зависими от строителната компания-изпълнител. По думите му, в България са рядкост строителните фирми с такава специализация, като има потресаващи примери за унищожаване на паметници на културата от строители.
Инженерингът в реставрацията е практика на непрозрачност и безконтролност, а вероятно и на корупция, заявява арх. Петър Петров, който преди да оглави НИНКН беше главен архитект на район Централен.
На 5-ти януари Пламен Райчев заяви, че забавянето става вече притеснително, тъй като обектът трябва да бъде завършен до края на 2023 година, вече изма избран изпълнител, както и изтеглен кредит от общината за съфинансирането м в размер на 2 милиона лева, като европейското финансиране е 6 милиона лева.
През 2026 година Националният Aрхеологически Резерват – Хисаря ще отбележи своята 50-годишнина, за очакваните събития и за реализирания проект Вита Терми - говорим в програма "Точно днес" с доц. Митко Маджаров , директор на Археологическия музей в курортния град. Проектът носи визията от реалността към виртуалността – новите пътища на..
Писателят Симеон Ботев гостува в Пловдив за представяне на неговите книги. Преди дни авторът спечели - втора награда от националния литературния конкурс "Йордан Радичков" на община Берковица, за сборника му с разкази „ Неизбежният наследник “ (ИК Жанет 45). Преподавателят и писател Илия Михайлов ще бъде водещ на разговора със Симеон..
Дни на културното наследство се провеждат в Батак и са посветени на Деня на будителите – 1-ви ноември. Тази вечер Археологическият музей в града е домакин на археологическа вечер, а до края на седмицата предстоят награждаване на участниците в конкурса „Моето любимо училище“, юбилейно честване на „190 години училище в Батак“, а на 31-ви..
Пловдивският скулптор Иван Тотев получи наградата „Сирак Скитник“ на община Сливен на официална церемония в ДТ "Стефан Киров". Наградата му бе връчена за творбата „Исус“ от кмета на общината Стефан Радев по време на награждаването на лауреатите от Националната изложба по изобразително изкуство „Сливен‘2025“. В изложбата участват художници от..
Литературен салон Spirt&Spirit продължава със срещата, тази вечер, с Иван Димитров. Той ще представи книгата си „Разкази от пандемията“, издание на Кота 0. Водещ на вечерта, в клуб „Петното на Роршарх“, ще бъде писателката Ина Иванова. Събитията в салона са с подкрепата на „Пловдив чете“ и община Пловдив. В програма "Точно днес" Димитров..