„Доста години прилагаме цялата нормативна уредба, която е богата и касае целия инвестиционен процес. Много голям набор от нормативни документи регламентира всички елементи и етапи на този процес. В основата е Законът за устройство на територията, Законът за кадастъра, Законът за водите, Законът за опазване на земеделските земи и т.н. и т.н, вкл. и подзаконовите норми и правилници за прилагането им. Общото ни становище е, че с времето значително се влошават качествата на нормите, от гледна точка на това, че при възникване на определен казус се търси законово регламентиране, проблемът се решава в някой текст от закона и така стават се по-детайлни законите, а те трябва да са принципни. Колкото по-детайлни стават решените казуси в законовата рамка, толкова повече пък други детайли остават нерешени, като се отдалечаваме от принципността на Закона“. Това заяви арх. Чавдар Тенев – председател на Регионална колегия - Пловдив на Камарата на архитектите в България.
За подобряване качествата на нормативната уредба трябва да се предприемат действия и с идеята за създаване на един нов Кодекс, обединяващ всички закони в сектора на строителството в обща рамка, ще бъде ограничена възможността за непрекъснато ровене и промяна на нормите, подчерта арх. Тенев.
Като пример за сега съществуващи несъответствия и колизии в различните закони арх. Тенев посочи дефиницията на това, що е „населено място“.
„В единия закон се определя, че границите на населеното място са застроената му част, а в друг, че то включва и земеделските територии и това създава голям проблем при правилата за застрояване. Земеделските територии също трябва да бъдат застроявани за нуждите на земеделието“.
По отношение намаляване броя на районите за планиране от сегашните 6 да станат 4, намаляването означава облекчаване на административния процес. Що се отнася до избора на процедури – инженеринг или конкурс, когато предстои да бъде изграждана публична сграда от обществено значение – администрация, театър и т.н. предпочитаната форма е инженеринг, при която спечелилият поръчката за изпълнение на сградата, има задължението да направи и проекта, и да я построи, подчерта арх. Тенев.
„Ние обаче сме против това, защото тогава вида на сградата, всичките й особености и параметри, които е важно преди това възложителят – община или държава, да ги е видял и тогава да обяви конкурса, когато това се изпълнява от строителят, всичко се подчинява на неговите виждания за по-малки разходи. Така се влошава качеството на бъдещата сграда и проектното решение се оставя в зависимост от интересите на строителя. Затова ние настояваме за публичните и обществени сгради първо да се проведе архитектурен конкурс, да се предложат различни идейни решения от участниците и след това собственикът – община или държава, да състави жури за избор на най-доброто решение за сграда и да пусне строителите да се състезават за нейното изграждане. Това са две последователни процедури“.
Като абсолютно недопустима арх. Тенев посочи идеята за изграждане на инженеринг на училище "Княз Александър Първи" в Пловдив, което се намира в градоустройствена среда с паметници на културата в центъра на града. Камарата на архитектите ще възрази категорично на обявената обществена поръчка, уточни арх. Тенев.
Чуйте повече от звуковия файл:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...