Той обаче уточни, че е много важно да се уточнят прогнозните хоспитализации. От НЗОК предлагат те да са около 2 милиона и 200 хиляди.
„Точно с това ние не сме съгласни с това, тъй като е установено, че в България по-малко хора се нуждаят от болнична помощ. Затова искаме нивото да е около 1 милион и 700 хиляди, колкото са хоспитализациите през миналата година“, обясни доктор Маджаров.
Предлагат най-голямо увеличение за процедурите в интензивните отделения
Най-голямото повишение на клиничните пътеки да е за тези, които се прилагат в интензивните отделения и тяхната стойност да се увеличи с 35%, затова ще настоява БЛС.
„Последната криза ни показа, че там сме изключително зле – и от към кадри, и от към оборудване, а също и за възможностите за посрещане на такива кризи. Ние не трябва да се стремим само към готовност за посрещане на кризи, а и към адекватно посрещане на ежедневните нужди от интензивни грижи на българските граждани", каза още председателят на БЛС.
По-висок процент на увеличение трябва да има и за клиничните пътеки за еднодневните услуги в болниците, които до момента са били оценени на изключително ниски стойности.
„Това са около 45 амбулаторни процедури, които бяха оценени до сега на нищожни цени, повечето бяха под 100 лева. И на практика те бяха неизползваеми, защото в болнично заведение такава цена не може да плати дори осветлението на фоайето“, обясни още доктор Маджаров.
Взаимстват примери от британската система за актуализация на цените
Целта е да се постави баланс за рефинансиране на клиничните пътеки, каза още председателя на БЛС и уточни, че средно цените трябва да се повишат с 25%.
„Тази година за първи път има предадена тежест на извънболничната помощ и средствата за медико-диагностични дейности, тоест българските граждани да могат да се изследват, но без да постъпват в болница. Това ни дава възможност да договорим повече средства за колегите от първичната и специализираната медицинска помощ, защото там кадровото обезпечаване граничи с катастрофа“, подчерта още доктор Маджаров.
Той е категоричен, че предложенията на БЛС за повишение на цените на клиничните пътеки са съвсем реалистични и не застрашават макро рамката на бюджет-2022. Доктор Маджаров предупреди, че ако не се приемат предложенията за новите стойности, болниците в страната ще продължат да потъват на фона на галопиращите цени на ток, отопление и консумативи.
Под заплаха за финансовото състояние са всички болници, а причината е инфлацията.
„Големи болници, които имат много пациенти и не са се оплаквали от опасност от фалит, сега вече алармират, че не могат да покриват своите нужди“, обясни доктор Маджаров.
От БЛС ще настояват новите цени на клиничните пътеки да влязат в сила не от 1 април, а със задна дата от 1 януари 2022 г.
Цялото интервю с доктор Иван Маджаров можете да чуете в звуковия файл.
През 2025 година България отбелязва 1170 години от създаването на кирилицата. През изминалото хилядолетие кирилицата е претърпяла дълбоки трансформации — от ръкописните букви на монасите до дигиталните шрифтове на съвременността, тя е отразявала както културните, така и технологичните промени на българската действителност. Докато азбуката и..
Проф. Ивайло Старибратов – математик. Това, както сам казва в „Добро утро, ден!“, го определя най- точно и най- пълно. С дълга кариера на учител, директор на Математичаската гимназия и университетски преподавател. Пловдивчанин, който може да разкаже историята на рода си 200 години назад. Активен като гражданин, заради което направи и кратко..
Балната дреха трябва да отговаря на характера на абитуриента, да подчертае личността му. Това каза дизайнерът Иван Донев. Той добави още, че тенденции в официалните дрехи няма. Важно е да се подчертаят предимствата на фигурата. „Все повече младежи избират да не бъдат облечени във вечерни дрехи, а да посветят средствата за..
Само една изпитна работа в Пловдив и областта е анулирана , защото ученичка е използвала плеър, за да преписва от него. Не са явили само 28 зрелостници на втората матура. Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив съобщи, че изпитът по Информационни технологии е бил затруднен, поради технически сривове . На този изпит няма да останат..
"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите. "Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор...