Защо ваксинационната кампания не успява у нас, въпреки желанието на новите управляващи да се повиши броя на ваксинираните българи, дори и чрез стимули - това е един от акцентите в разговора с доц. Александър Христов от Центъра за анализи и кризисни комуникации. За програма "Ден след ден" той коментира някои от причините.
"Тези, които са лидери, би трябвало да дават добър пример, за да може хората да бъдат насърчени да се ваксинират. Предполагам, че тази първоначална заявка към момента няма как да се разгърне, защото новото правителство попада в една ситуация, в която има много проблеми за разрешаване на куп. Продължаваме да разчитаме, че проблема с ваксинацията ще бъде взет на сериозно. За съжаление тук има един фактор, който също се намесва, а именно - намаляващата заболеваемост и отстъпващият омикрон, което винаги влияе върху разхлабване на желанието на хората да се ваксинират", смята Христов.
Според него лидерският пример е важен, но сега най-добрият начин е да се потърси влияние в тези така наречени малки общности - таксиджията, фризьорът в квартала, религиозният лидер. Тези, които имат влияние върху хората около себе си, с които общуват всеки ден и са такъв тип лидери на мнения .
"Проблемът с големите лидери, от типа министър-председател, особено на този, е, че целевата група на хората, която го харесва, най-вероятно вече се е ваксинирала. Така, че едва ли той би могъл да убеди голяма част от хората, неговият пример едва ли би могъл да убеди голяма част от хора да го направят. Но като знак, като символ, че това едва ли не започва да бъде държавна политика или приоритет, това е изключително важно. Това, най-малкото по някакъв начин, накланя везните в една или друга посока и дава сигнал към яростните антиваксъри, че всъщност ще има определено от държавната политика мнение", допълни експертът.
75-те лева за пенсионерите, които са имунизирани, едва ли могат да обърнат мнението на тези, които са тотално убедени против ваксините, смята още експертът.
Според него у нас антиваксърската вълна, не може да се използва по начина, по който това се случва в чужбина.
Цялото интервю може да чуете в прикачения звуков файл.

Спорове около представителността на организациите на аграрния сектор, който очаква решения по важни теми от държавата. Илия Проданов беше избран за председател на Българската аграрна камара, след като част от браншовите организации я напуснаха, несъгласни с начина на вземане на решения. За заместник-председатели бяха избрани съпредседателят на..
Виктор Павлов управлява софтуерна компания, която има опит в разработката на продукти за управление на търговска дейност. Той коментира напрежението на бизнеса от въвеждането на лицензиран софтуер за управление на продажбите в търговски обекти. "Като цяло спорът идва оттам, че се опитва да се хване процеса по неиздаване на фискални бележки от..
ОбС на Пловдив не прие предложението на представителите на БСП за програма „Достъпно жилище“. Идеята визираше подкрепа за строителство на жилища за млади семейства на цени под пазарните. Общинския съветник Калин Милчев коментира със съжаление, че това е първата политика, която би развила община Пловдив в посока младите хора, младите семейства, младите..
Годишна конференция за инвестициите във водния сектор се провежда днес и утре в Старосел с участието на експерти от бранша. Включват се представители на Европейската комисия, Министерството на околната среда и водите и учени. Организира се от Българската асоциация по водите. Водният сектор изисква много инвестиции, както за поддръжка,..
"Най-вероятно въвеждането на принципа "замърсителят плаща“ ще бъде отсрочено за края на 2026 година и това е записано и в проектобюджета за следващата година". Това каза в пловдивското село Бенковски министърът на околната среда и водите Манол Генов. Той обаче припомни, че заради многократното отлагане, срещу България има задействана наказателна..