"Рано сутринта на 24 февруари започнаха бомбардировките в цяла Украйна. Ние търпяхме до 1 март и после не издържахме, защото ни е страх за децата. Качихме се на една кола и пресеякохме първата граница с Молдова", казва Ирина. А Светлана допълва, че там добри хора ги приютяват за нощта, след което продължават през Румъния и Варна:
"Във Варна останахме в общежития, но там беше много студено, децата измръзнаха. В интернет започнахме да търсим други възможности."
Двете жени са благодарни за топлото посрещане в Пловдив и подслона, който им се осигурява. Дошли с надежда да продадат украински гривни, но у нас те не са конвертируеми и жените са в абсолютна неизвестност какво ще се случи оттук нататък.
Нуждата и помощта
"Много ни е нужна работа. Без нея аз просто не знам как занапред ще се движим, как ще живеем и какво изобщо ще правим" - споделя Ирина.
За да помогне в търсене на отговор как да се справят бежанците, които пристигат в Пловдив и областта, властта вече координира усилията си. Веселина Ботева, директор Дирекция „Социална политика“ към община Пловдив носи специални анкетни карти, които могат да се попълнят на украински или на руски.
"Информацията ще послужи да разберем какви са нуждите им от здравна или социална защита, от работа, както и за обучение на децата" - посочва Ботева.
В подкрепата се включват и от Център за социална рехабилитация и интеграция. А за координиране на помощта от особена помощ за местната власт са доброволците, които говорят украински и руски.
Лана Петкова е една от първите. "Аз съм по принуда доброволец. Минах границата с един инвалиден стол да взема майка си от Украйна. И всичко, което видях на границата с Румъния искам да споделя като опит и да помогна от Пловдив, каквито са моите възможности", обяснява украинката, която от двайсет години живее тук.
Новините и надеждата
И докато за пловдивчани, които могат и искат да помогнат, тече организация през различни социални групи, частни и общински инициативи, бежанците, като Ирина и Светлана, във всеки момент търсят новини от Украйна, където са домовете им и близките - мъже, братя, родители. "
Там са родителите ми, мама с татко. Всеки път да се свържа с тях е много тежко. Мама плаче. А най-важното е да свърши войната. Роднините ми да оцелеят. Имам двама братя, сега са мобилизирани, какво става с тях не знам, нямам връзка. Искам всичко това да свърши" - казва Ирина.
Докато говорим, пералнята спира да върти. Светлана през сълзи също иска войната да свърши. А мирът и връщането у дома, на които се надява, звучат съвсем познато и на български.
Чуйте репортажа в звуковия файл, a видеото може да гледате в youtube канала на Радио Пловдив и тук:
Около 200 хиляди българи нито работят, нито учат. В същото време над 50 хиляди работници от трети страни са наети от началото на годината. В България се създава и електронен регистър на икономически неактивните лица. Той ще обхваща хора на възраст между 16 и 65 години, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда. Това събщи..
Дългият срок на въвеждане на критични мерки, заради приемането на еврото е притеснителен за бизнеса, защото може да доведе до декапитализация на бизнеса, т.е. до фалити във всички браншове. Това коментира Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, идеята на държавата да замрази цените за година и половина..
Българският език е богат на фразеологизми, а част от тях са свързани с лева и стотинката. Въведена преди 145 години паричната единица е родила редица устойчиви словосъчетания, който и до ден днешен използваме в ежедневието. В него паралелно обаче функционират и такива, който са го предшествали. Така например използваме изразите “Нямам..
Община Баните бори демографската криза и липсата на кадри в редица сфери със стипендии за висше образование и осигуряване на работа. Целта на новата стипендиантска програма е да върне младите специалисти в родния край. От нея могат да се възползват студенти с постоянен адрес в община Баните, които учат в редовна форма по държавна..
Аптеките няма да са готови с двойното етикетиране от 8 август. Актуализацията на аптечния софтуер за показване на цените в лев и евро пък става бавно, затова фармацевтите се притесняват дали ще бъде готова в срок. Това коментира Пенка Минева, член на Инициативния комитет от магистър-фармацевти в България, които изразиха три притеснения от..