С увеличение на учебното време проблемите в образованието няма да се оправят. Така председателят на Синдикат „Образование“ към КТ Подкрепа Юлиан Петров коментира трите варианта, които Министерството на образованието предлага за промяна в съотношението учебни дни и ваканция, а също и на датата за начало на учебната година. Припомням, че са разработени три варианта да се тръгва на училище от 2023 година - на 1-ви, 7-ми или 15 септември. Идеята ще бъде обсъдена със синдикати и работотодатели в системата, а в ефира на Радио Пловдив Юлиан Петров посочи:
„Министерството визира три варианта, но те могат да бъдат и 33. И тук искам да кажа нещо много важно. Първо по отношение на коментара, че българските ученици учели най-малко в сравнение с братята и сестрите им в Европа - това не отговаря на истината“.
По проверка на данните в Европа за европейското образование, Синдикат „Образование“ са установили, че нашето образование е по средата, дори малко над нея. Юлиан Петров, обаче, подчерта, че е важно не колко време, а как учим и как са подредени учебната програма и учебното съдържание. Той припомни, че преди 5-6 години бе удължено учебното време, но, по думите му, не се виждат осезаеми по-добри резултати.
„Началото на учебната година не е панацея. То може да бъде променено, въпреки че промяната преминава през промяна на Закона – доста дълга процедура. Но щом МОН са сметнали, че могат да си я позволят, нека си я направят. Но това не ни дава никаква гаранция, че нещата с магическа пръчка ще се променят“.
Според Юлиан Петров, българското образование трябва да промени своята философия – да стане проектно базирано и учениците да създават продукт, за да се реализират след това на пазара. Становището за качеството е подкрепено от учителите и членове на Синдикат „Образование“, допълни председателят му Юлиан Петров.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...