МРЗ да е различна според икономическите дейности

Работодателите възразяваме срещу предложението от 1 април минималната работна заплата у нас да стане 710 лева, вместо досегашните 650 лева. 

Това заяви пред Радио Пловдив Васил Велев, председател на една от най-големите работодателски организации у нас - Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Темата е основна в днешното извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Синдикатите, работодателите и правителството трябва да определят промяната в размера на минималната работна заплата (МРЗ) 

Обобщавайки позицията на работодателите, Васил Велев припомни, че всяка година им се налага да повтарят едно и също - минималните работни заплати да се договарят между браншовите организации на работодатели и синдикати по икономически дейности и те да са различни за различните икономически дейности.

Велев даде пример със средните заплати в туризма - около 1000 лева, и в IT сектора, където е близо 4000 лева. Разликата е четири пъти, икономическите дейности в двата сектора са много различни, а се предлага да има една и съща минимална работна заплата от 710 лева, коментира Велев. 

МРЗ не е 710 лева, а е всъщност 780 лева

710 лева е основна минимална заплата, но към нея трябва да се прибави задължителният само в България клас за прослужено време, което е средно 10%. Така заплатата става над 780 лева, изчисли работодателят.  Той отбеляза, че за някои икономически дейности това е повече от средния осигурителен доход т. е. официалната средна работна заплата в тези сектори.

Затова е правилно минималната работна заплата да бъде различна за различните икономически дейности. 

Ние не сме против увеличаването на МРЗ, ние сме против еднаквото увеличаване навсякъде, категоричен е Васил Велев. 

Колко често да се променя МРЗ?

В периоди на кризи и нестабилност може да се наложи МРЗ да се променя по - често от една година. При застой и дефлация тя може да се определя за по - дълъг период от една година.

Необходимо е да се следи икономическата ситуация и да се предприемат адекватни мерки, коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Мярката 60/40 

Според временната рамка на Европейската комисия за държавни помощи мярката 60/40 е със срок на действие до 30 юни тази година. 

Пропуск в актуализациите е, че остава като вход в тази мярка 30% спад при 50 % подкрепа и 40% спад при 60% подкрепа. 

Инфлацията спрямо базовата 2019 година, по която се мери спадът, по цени на производител надмина 30%, заяви Васил Велев. И обърна внимание, че компании с 40% спад на практика са мъртви.

За нас беше по - правилно да се съгласува входът за тази мярка да е 20%, подчерта работодателят. И посочи, че през януари и февруари - времето на удължения срок на мярката, правителството е трябвало да направи това съгласуване с Брюксел.

Това време беше пропуснато и сега сме отново пред невъзможност да продължим мярката в реално време, защото няма време за съгласуване на такава промяна. Мисля, че няма и желание, коментира Велев. 

151-во постановление на Министерския съвет има още един дефект, който може да бъде отстранен - то е базата за сравнение. Това, което е предложено, е базата да е средно аритметичните приходи за месец от 2019 година. 

Правилната база за сравнение е спрямо съответния месец за 2019 година, посочи Васил Велев и уточни, че в много от бизнесите има сезонност. 

Енергийните цени

Компенсирането заради необузданите цени на енергийните източници е най - важната, най - обемната и засягаща абсолютно всички мярка.

В същото време за България тя има много лесно решение. Нашите суровини, с които произвеждаме електроенергията, не са повишили цената си. 

Тези свръх високи цени водят до свръх високи печалби за българските енергопроизводители. А 80% от тях са в Българския енергиен холдинг или са контролирани от него.

Изземването на пари от предприятията чрез високите цени на електроенергията води до складиране на тези пари в АЕЦ „Козлодуй", в Националната електрическа компания и много лесно оттам могат да бъдат взети обратно и върнати на хората, които са ги изработили. 

Това го прави правителството чрез действащата в момента мярка за компенсиране на потребителите на свободния пазар. На този етап почти не са ползвани за месеците януари, февруари и март средства от енергопроизводителите. Използвани са средства от бюджета, обясни работодателят. 

Интервюто на Екатерина Костова с Васил Велев е в прикачения звуков файл.